Родена е под знака на Лъва (и има излъчването на лъвица!) на 23 юли 1902 в Русе, най-европейския град на България. Дядо й, Никола Балкански, е родственик на великия Раковски и негов съратник в борбата срещу турските поробители. Мими е едва на седем, когато внезапно умира баща й. Майка й с трите си деца се премества в столицата. Там попада под магията на театъра и музиката. Като гимназистка записва търговските курсове на известната писателка Ана Карима и заедно с това учи пиано и солфеж. След края на Европейската война, животът в София е твърде труден, семейство Балкански е на ръба на мизерията и тя решава да стане хористка в оперетния театър „Ренесанс”, за да плаща уроците си.
В изпитната комисия са трима знаменити мъже: Маестро Георги Атанасов, Петко Атанасов и Кръстю Сарафов. Мими решава да се представи с… предсмъртната ария „Там звездите блестяха…” на Марио Каварадоси от „Тоска” на Пучини, като при това си акомпанира сама. Комисията е смаяна! Едва изсвирила началните тактове, я спират. Но Петко Атанасов е забелязал, че шестнайсетгодишното дребничко девойче е родено за артистка и я съветва да се яви отново, с подходяща ария, за солистка!
Второто конкурсно представяне е повече от успешно. Мими Балканска е вече редовна артистка. Красива, елегантна, сценична, с неголям, но приятен лиричен сопранов глас, тя получава първата си роля – Лори от „Феята на карнавала” от Калман. Този автор ще бъде съдбоносен за нея! Забелязват я всички: критици, музиканти, театрали, харесва се и на публиката. Разбира се, тогава оперетата е в центъра на вниманието на публиката… Зареждат се роля след роля: Щаси от „Царицата на чардаша” и Лиза от „Марица” на Калман, Дениз в „Мамзел Нитуш” на Ерве, Валансиен във „Веселата вдовица” на Лехар… Все очарователни млади субретки, носещи много непринудено веселие и смях. По това време тя се налага като най-добрата в този тип роли, публиката я търси и обича. След десетина години обаче изведнъж решава да премине от „другата страна” – към героините, към големите и сериозни роли. В тях изявява най-пълно голямото си драматично дарование и се налага като абсолютната прима на българския музикален театър в годините между двете войни. Славата й непрекъснато расте, обичат я и я знаят всички българи. Известността й наистина е изключителна – това е певицата „номер едно” в страната (за щастие и за чест на България, тогава няма поп, диско и отвратителната днешна чалга!).
Сред героините й от 30-те и 40-те години, нейният апогей – са: Ана Главари от „Веселата вдовица”, Силва от „Царицата на чардаша”, мнозина твърдят, че това е коронната й роля, но самата тя твърди, че не е само Царицата, Мадлен от „Бал в Савоя”, Лиза от „Страната на усмивките”, Перикола от „Перикола”, Вера от „Последен валс”, Сузана от „Принцесата на цирка”, Анастасия от „Царевич”, Елиза от „Паганини”, Ана от „Цвете от Хавай”… Трудно е да се изброят всички големи роли на тази забележителна артистка, съчетала у себе си комплекс от природни дарби, интелект, чар, темперамент и не на последно място – упоритост, перфекционизъм. Присъствието на сцената, въпреки дребния й ръст и не особено богатия й като даденост глас, е наистина неотразимо, завладяващо. Тя е сред малцината наши артисти в оперетата с толкова силно излъчване, с толкова чар и магнетизъм, при все че по нейно време този жанр у нас е на висота и много от оперетните спектакли в София са съизмерими с тези в Европа.
Мими Балканска пее предимно в столицата, във всички музикални театри до войната, а след 1944 е сред основателите и първите солисти на националната ни оперета, Държавния музикален театър „Стефан Македонски” ( мисля, че по-справедливо би било той да носи нейното име!). Но тя гостува много из страната. Почти цяла България се среща с голямото й изкуство. Гастролира многократно и в Сърбия, Словения, Хърватия, а също и в Цариград. За изпълнението й на ролята в оперетата „Кощана” от Станкович (на сръбски език) в Белград е удостоена с най-големия сръбски държавен орден „Свети Сава”… Пред таланта й се прекланят короновани особи, министри и видни интелектуалци.
Мими Балканска е близо петдесет години на сцената. Един певчески рекорд! Героините си – различни по характер, натюрел и стилистика – тя пресъздава, както отбелязват критиците с „вдъхновение и лекота”, „с грациозност и изключителен чар”. Епитетите: „чародейка”, „вълшебница”, „несравнима”, „вдъхновена”, „темпераментна”… я съпътстват при всяка нейна изява. Тя е явление, неповторим феномен в българската култура. Първата и може би ненадминатата до днес българска оперетна звезда.
Получава всички възможни отличия, но твърди, че: „Най-важна за мен беше любовта на публиката, която не може да се замени с нищо!”. Епоха в българската музикално-сценична култура, артистка от европейски мащаб, Мими Балканска, твърдеше, че е била „една щастлива жена”…
ДОБРИН ДОБРЕВ
Коментирай първи