По случай Деня на независимостта на България, публикуваме сензационния материал, който разбуни духовете по света – от РСМакедония до Израел , от Германия до САЩ.
Тази година се отбелязва 80-годишният юбилей от събития, останали без аналог в света, наредили България на първо място в една от най-престижните класации – тази по човечност. Всеизвестен факт е, че по време на Втората световна война България спасява до един всичките си евреи, благодарение на ловкостта и политическата далновидност на цар Борис Трети. За съжаление българската държава не успява да спаси евреите от Беломорието и Македония – граждани на Гърция и Югославия. Правени са опити в тази посока, но последните проучвания на архивите на Третия райх и дипломатическата кореспонденция показват, че Германия и Хитлер са били наясно, че българите шикалкавят и нямат намерение да допуснат българските евреи да бъдат депортирани. Заради това и достъпът на българските власти до евреите от тези територии, подготвени за депортация, бързо е отрязан. Лекарите, които българските власти изпращат, за да се грижат за хората по време на пътуването им (към този момент никой не знае за къде), са сваляни от влаковете от охраняващите композициите германски войници.
В публичното пространство битуват пропагандни антибългарски тези, които се градят на един-единствен документ със съмнителна автентичност – т.нар. „Споразумение Данекер – Белев“ (Теодор Данекер е висш нацистки функционер от времето на Третия райх и близък помощник на Адолф Айхман и негов съветник по „еврейския въпрос“. Александър Белев – от 1942 година до 1943 година главен комисар в Комисарството по еврейските въпроси в София)
Подобни теории се опитват да оправдаят езикът на омразата към страната ни в нашата съседка РСМакедония и отношението към хората с българско самосъзнание там. Съществуват и интереси, заради които постоянно се правят опити да се приравни България до страните, доброволно и безропотно предали еврейските си граждани за депортация, и следователно да плати обезщетение, равняващо на 10-цифрена сума.
Разбира се споразумението Данекер-Белев не е единственият документ, който се проучва в последните години и не е единственото доказателство за неоснователността на обвиненията срещу България.
Наскоро екип от специалисти от фондация „Българска памет“ и „Независимо историческо дружество“ успяха да докажат, че този основен и единствен документ „доказващ“ някаква вина, всъщност е фалшификат. Впрочем не е единственият подправен артефакт, обвиняващ страната ни.
Материалът, който публикуваме без редакторска намеса, ни е предоставен лично от колегата Силвия Авдала от Израел, която е част от изследователския екип.
Поредната лъжа за нашата най-нова история е разобличена! България винаги е била в състояние да отстоява достойнството си. Историческата истина е такава каквато е, не може да бъде променена, но може да бъде фалшифицирана. А разобличаването на лъжите ще ни разкрие онова миналото, с което да се гордеем и от което да се учим.
Честит празник на независимостта, българи!
Живка Милова
Споразумението „Данекер – Белев“
В Музея на Холокоста – Скопие има десетки експонати, някои от тях и съвсем автентични, но експозицията съдържа един документ, при това получен от българския Държавен архив, в чиято автентичност нито в България, нито в Македония или по света никой не се е съмнявал.
Т.нар. „Споразумение Данекер – Белев“ за изселването на евреите от Македония за германските източни области е известно само и единствено на български език. В годините десетки изследователи /в това число – германски/ търсят варианта, който е написан на немски, но абсолютно безуспешно.
Освен в Скопие, той е част и от експозицията на Мемориала „Ванзее“ в Берлин, а доскоро беше част и от експозицията за България в Музея на Холокоста „Яд Вашем“ в Йерусалим. Споразумението е било представяно и във всички изложби на Държавния архив, посветени на Спасяването на българските евреи през Втората световна война. Копие от така популярния документ е изпращан от българското Министерство на Външните работи като доказателствен материал по процеса „Бекерле и Фриц фон Хан“ през 1968 г., като е заверено във френското посолство.
Следствието срещу бившия германски посланик в София Адолф Хайнц Бекерле трае близо девет години и го уличава в организиране на депортацията на евреите от Македония и Беломорието /включително Солун/. Тогава българската тоталитарна държава, чрез основния си инструмент – Държавна сигурност изпраща солидарни ищци и десетки документи, като нито един от тях в крайна сметка не е признат като доказателство. Споразумението обаче, дори и в превод буди толкова въпроси и догадки, че Главният прокурор на Франкфурт на Майн взема решението да го разгледа в София и в оригинал. Още повече, че копието по делото е придружено от служебна бележка че оригиналът се съхранява в Обществената културно-просветна организация на евреите в България. Двайсетдневният му престой в България не е достатъчен да получи разрешение за достъп до документа, за сметка на това пък прокурорът се натъква на опити да бъде вербуван от Държавна сигурност. А съмненията са повече от основателни и клонят към крайно криминален сюжет – при това скалъпен от българската държава:
- Споразумението е цитирано от обвинител в Народния съд, но то липсва в документите по делото.
- Текстът не е написан на бланка на Комисарството по еврейските въпроси, което би трябвало да го е съставило, липсват и всички държавни атрибути – не е изведен с номер и не е подпечатан. В две и половина страници текст има общо 26 грешки. И ако този текст е писан от служител на Комисарството той е не само полуграмотен, но не знае и името на ведомството, в което работи – защото същото е споменато като „Комисариат“.
- В т.нар. оригинален текст има задраскване още в заглавието на думите „от новите български земи Тракия и Македония“, като не става ясно това задраскване е преди подписването или след него. И в двата случая задраскването прави официалния документ невалиден. Още повече, че в документа е налично още едно задраскване – на същия израз по-долу.
- Във визирания от споразумението период – 1943 г., а и до много късно след това няма практика който и да е германски служител да се подписва под документ на език, различен от немския. Всички българо-германски споразумения са сключвани само и единствено на немски език, а след това се правят преписи в български вариант, които не са подписвани.
- В Германия такъв документ не е известен чак до процеса „Бекерле“, на който българските власти обявяват че ще го предоставят като доказателство. За сведения – никоя държава в системата на Тристранния пакт не се е споразумявала специално за депортацията на евреи от нейната територия.
- В Държавният архив е открито заверено копие на споразумението, направено върху карирана хартия, което е правено може би по памет. В него задрасканите фрази липсват, а думата „комисариат“ нар. е заменена директно с „комисарят“.
Интересно, че в годините автентичността на този крайно странен документ никога не е обсъждана публично. Нито по време на делото „Бекерле“, където документът не е признат като доказателство, нито по-късно, когато темата за спасяването на българските евреи става популярна и споразумението заминава по линия на обмена към десетки архиви, музеи и мемориали. А и в България липсва традицията да се подлага на съмнение автентичността на документ, който вече е депозиран в Държавния архив. А що се отнася конкретно за този – дори няма данни кога е пренесен от архива на Организацията на евреите в Държавния архив. През 2020 г. Фондация „Българска памет“ и „Независимо историческо дружество“ постигнаха това, което не успя въпреки всички настойчиви усилия Франкфуртския градски съд – поръчаха истинска графологична експертиза на споразумението.
Тя гласи, че документът е категорично неавтентичен и че няма как той да е бил част от легалния документооборот на администрацията в Царство България. Нещо повече – следите от пишещото средство не са от използваните по това време писалки, а от химикалка, навлязла в употреба в България чак в средата на 50-те години. Що се отнася до подписите – категорично – сравнителният анализ с други документи показа, че са фалшиви.
Силвия Авдала – Израел
Коментирай първи