Георги Н. Николов
Заглавието всъщност е прозрение на Софроний Врачански, родено в далечната 1802 г. За жалост, то важи с пълна сила и днес, на първо място – за удивителната ни обществена несговорчивост. На фона на все по-сриващата се в нищото колониална България почти няма партия от безкрайното политическо стадо, която да зове за национално единство.
Да говори истини за предстоящия държавен Армагедон и трескаво да търси оздравителни пътища за топящия се народ.
Да прави отстъпки от чудовищната алчност на върхушката си и техните приближени в името на гражданските интереси.
В ползата на обикновения нашенец и неговата малка уж правда – работа срещу достойна заплата; адекватно лечение вместо смърт пред здравното заведение, в което „нямащи по закон право“ чиновници се правят на три и половина, вместо да помагат.
Достойни старини, вместо скотско съществуване.
Законова защита срещу всеки криминален наглец с по хиляда висящи присъди, пуснат от милостивото правосъдие да коли и беси.
Затвор за откровените мошеници по управленските върхове и т.н.
Нищо такова не се случва и няма да стане факт. Истина е друг един факт – циментираната власт на забогатяващите от властта и тоталитарно срастване на партийността с държавата. Каквото преди 1989 г., такова и сега. Идеалите на прехода бяха смачкани пред откровената лакомия на новоизлюпени водачи, масовите очаквания – загърбени и хвърлени на боклука. Самият преход се превърна в щедра софра за тарикати и лакеи. С необходимо уточнение – днес, след почти 30 г., родината е откровено феодализирана. Частните владения на местните сатрапи се наричат „общини“ и пращят по шевовете от партийни и приятелски назначения: батко и братко, унуки, баджанаци, съпрузи, приятели, събутилници. Всички те, макар често без необходимото образование и подготовка за поста – ангели небесни и невероятни професионалисти с изумителна харизма. Случващото се в Хасково нагледно илюстрира гореказаното и даде старт на поредица от същата картина в други градове.
Едва ли някой храни илюзии, че някъде не е така. Че кандидатите за постове се подбират по лични качества, а не по критериите на партийно модифицираното генно инженерство. Включително – шофьорите и чистачките. В по-малките общини шогун е местният едър бизнесмен. Чрез парите си той разиграва кмета както си иска и е фактическият господар на положението. А всички заедно са на дистанционно управление при областния партиен координатор и или му играят по свирката, или получават шут в непослушния задник.
От само себе си се разбира, че тук сивият електорат е досадна подробност, свиквана под знамената само по избори. И след тях, до следващия мандат, са оставени спокойно да гладуват, да се упражняват в битова престъпност или без време да се отправят към свети Петър. На никого по върховете не му пука и не му е до оправяне на положението.
В Народното събрание законовият водевил става все по-изтъркан. Псувните между политическите опоненти – все по-язвителни и цветисто откровени, белязани с подкупваща искреност. На фона на услужливи бек вокали президент и премиер не намират общ език, „сини тарикати“ и „червени шамани“ си разменят обвинения в корупция. Из въздуха прехвърчат силуетите на нарочени за купуване военни самолети, но, за да няма сърдити, щастливец ще бъде балонът на братя Монголфие – бърз, многоцелеви и извън съмнение за дадени подкупи.
В медиите социолози и политолози с явни умствени дефекти дуднат смешки за сведена до 3% безработица, за растеж на доходите и коледни надбавки във вид на среден пръст.
Под прозорците на официална България положението е ма-а-алко по различно: безкрайни протести на колективи с отнет производствен лиценз, доктори с неполучени от юли заплати, вечно жалните пенсионери и майки с искане за увеличаване на детските надбавки. В техния хор се включват и хотелиери, особено из планините, защото предстои закриването на сума ти противопожарни служби и как щели да спасяват туристите, ако станело нещо. Държавната мъдрост отново им дойде на помощ с препоръката да се обърнат към частни огнеборски фирми.
Абе, всеки от нас е от нещо недоволен и за да няма сърдити, на никого внимание не се обръща. Нито на плашещо бързо обезлюдяващите се райони, нито на липсващия поминък, нито на крепостното самоуправство при заплащането на труда по места.
На преден план е кълченето как ще председателстваме ЕС и нищо друго не е важно. Зад фасадата на това юродиво щастие обаче се зъби откровената мизерия, продължаващата емиграция, закриваните училища, фалиралите фирми, капсулирането на етническите малцинства, клокочещият нейде в социалните недра взрив. И разбира се, доограбване на каквото е останало чрез неизгодни концесии и странни договори.
В България съществуват две държави. Официалната отдавна е хваната за гушата от идейни октоподи, олигархични структури, приятелски кръгове (също под партиен знаменател) и задгранични „благодетели“. Паралелната е родена, управлявана и зорко наставлявана от сивата икономика, без която днес страната практически не може да съществува. Тя дава нови работни места и някакви мижави надежди, че ще устискаме и утре. Връзка между двете държави е организираната престъпност, което е публична тайна май само у нас. Видните й представители имат защитени възлови позиции и са практически недосегаеми за отчет, закон и съд.
И докато в дебилния Парламент се хвалят как са събрани 1,8 млрд. лв. от контрабандни горива и акцизи, колко са откраднатите милиарди? Какви и обемно колко са стоките, влизащи безпрепятствено през пристанища и сухопътни КПП-та? На чие реално подчинение са митническите служители? А полицията по места (разбира се, не визирам всички)? А чиновниците от всякакъв калибър? Може би е добре двете държави вече да се слеят – няма защо да се крият, да спазват отсъстващата и без това конспирация помежду си и да плащат на демагози. Уверяващи мислещите мравки из умрели села и порутени градчета как черното е бяло. И как безкрайните безобразия не се случват наистина, просто ние сме жертви на слухова и зрителна измама.
Не, всичко си е истина и не от днес, а докога ще трае няма ясен отговор
Може би върху руините на нашата страна ще се активизира изяждането на малките политически орди от големите. Доизсмукване на останалите тук там по места капитали и централизирането им в шепа най-мощни държавно-криминални институции. Отварянето на границите за всеки псевдоинвеститор, дал заявка за участие в грабежите с впечатляващ подкуп. Доизтриване на историята и духовността заедно с отбраната, образованието и разбира се – на суверенитета, оставащ само на хартия. Нещата са толкова очевадни, че все още вярващите в светлото бъдеще трябва да се наградят с новички усмирителни ризи. Управляващите нямат съзнанието на добри стопани на България и приятели за избралия ги народ, а на техни частни собственици. Разиграват си коня върху удобничкото, страхливо, биволско, патологично търпение на обикновените човеци.
Вярно е твърдението, че не е луд който яде баницата, а който му я дава. Тук има фекална справедливост: някой си тръгва с пълен стомах (джоб) от софрата на аванта, за друг остава мазната салфетка. Да я гледа, мирише и си прави съответните изводи. Да си ги прави, ама докога? Виж, ако живееше с орлите…
Коментирай първи