Голям концерт-спектакъл „В РОДИНАТА МИ ТОПЛИ ПЕПЕЛТА” в Ларнака на 25 ноември
Концертът ще се проведе в Ларнака на 25 ноември 2016г в Театър „Скала”с начало 20:00ч.
На събитието ще бъде представена и първата му стихосбирка „В Родината ми топли пепелта”.
Специално за концерта от България пристигат две обични народни певици – звездите Янка Рупкина и Галина Дурмушлийска, които ще поздравят юбиляра и публиката със свои изпълнения.
В концерта ще участват и други познати и обичани в Кипър имена, народните певици Таня Костова и Мими Николова, със специалното участие на Йоанис Мелеки, гайдаря Красимир Панчев, Красимир Михнев – пиано.
В спектакъла участват и ФФ „Соватчии” и ТА „Българи”.
От една година Добрин Добрев е солист на ФФ „Соватчии”.
Вход 10 евро. Билети на касата на театъра.
Всички сме поканени!
С песен и стих иска да направи хората по-добри
Мнозина го познават от различни културни събития в Кипър, а други имат спомени за него и с него от родината, но като поет, в Кипър се изявява за първи път. Пише стихове от години, пръснати по бележници и отделни листи и едва сега решава да събере стотиците парченца, обединявайки ги в стихосбирката „В родината ми топли пепелта”, която вече излезе от печат. Част от тиража ще бъде пуснат в Кипър за любителите на мерената реч.
„Стихове пиша не целенасочено, а когато ми дойде „музата”, като повечето от тях са написани в Кипър. В тази стихосбирка съм подбрал стихове за Добруджа и България и я посвещавам на родината ни, с едно искрено пожелание да имаме по-добри управници, които да милеят за България и народа ни. Ще ми се да няма бедни и ограбени, мизерстващи пенсионери, болни и изпаднали в безизходица малки хора. Защото за всичките тези 27 години преход, говорейки все за промени, нищо не се е променило, освен играчите по високите етажи на властта. Все повече българи бягат в чужбина, изморени от бедност, злоба и омраза. Изморих се и аз, докога още ще се мразим, кога ще започнем да се обичаме, да си вярваме, да се уважаваме…”
Добрин смята Кипър за втора родина и го казва съвсем искрено с думите „сигурно в някой друг живот съм живял на този прекрасен остров”.
Роден е 1972 година в Добрич, но детството му преминава при баба му сред черните пътища и безкрайни полета на Добруджа в село Росица. Един живот твърди, че най-милите и добри хора на земята са в този край, истински рай за детски игри и лудории.
„За мен Добруджа е като водата и хляба. Нося я навсякъде със себе си, сънищата ми са все там.Този край на чудни песни, този край свободен…
Започва едва десет годишен, когато постъпва в детската студия на Ансамбъл „Добруджа”, завършва Националното училище по култура в София, ученик е на Верка Сидерова, наследявайки репертоара й. Записва над 100 песни, издава дисковете „Песента на колелата” и „Добруджански песни”, с БНТ заснема „Сараджански легенди” и „Фолклорна география-Добруджа”.
Носител е на Литературната награда „Владимир Башев” на в-к „Пулс”, работил в Народния театър „Иван Вазов” и Министерството на културата.
В Кипър идва преди седем години, преминавайки през Никозия и Ларнака, установява се в Лимасол, казвайки днес: „Прекрасен град, чист и подреден, море и слънце, богат на културни събития…
Всеки има своите незабравими спомени от първите си стъпки в Кипър.
Слязох от самолета на летище Ларнака и веднага ме огря едно топло средиземноморско слънце и гледам отляво по пътя – поле с жито… Лелеее, казвам си, това е моята Кипърска Добруджа – като у дома. Първата година куфарът ми седеше в коридора – аха да си тръгна всеки ден. Не знаех нито дума на гръцки, започнах да мия чинии в Бингото в Никозия – страшно трудно и тежко, по 12 часа с 1 почивен ден, за 40 евро на ден и без песните ми, без сцената, без средата ми. Ужас! Записах се на училище, за да науча добре гръцки и с всяка година говорех все по-добре. Помагаше ми това, че пеех много на гръцки език – обичам песните им, те са много красиви, трогателни, пълни с вино и любов… И така до днес, когато съм мениджър на хотел в Лимасол. И в никакъв случай не се чувствам емигрант! Живея, пея, уча децата от българското училище в Лимасол на песни и родолюбие.”
В ТЕБ ТОПЛИ ПЕПЕЛТА
Ти си майчиното слово,
ти си Дебеляновия стих,
в теб завръщам се отново
с песен, слово и триптих.
Ти си хляба и водата,
топло слънце в утринта,
от тебе почва раят на земята,
Българийо, в теб топли пепелта.
Не си ли житото в полето,
не си ли на жътварка песента,
не си ли малката ръчица на детето,
протегната на майка в скута?
Не си ли стонът на вдовица,
чула мъжки гласове,
не си ли Йовковата бяла лястовица,
надежда дето пак ще ти даде?
Омаен здравец ти не си ли
пред храма на Калоферския манастир,
здравец – изворът на сила,
храмът – изворът „душевен мир“.
ДОБРИЧ
Под синевата на небето
моят малък свят побран
Добрич – роден мой, където
душата си оставил е Люцкан,
дето слънчева пътека плува
по безкрая в ранина,
дето класове дъжда целуват
и Сали Яшаровите колела звънят.
Земя ти моя – тайна неразкрита,
град със този дух неукротим,
дето със сълзи във очите виждам
нейде крачи Серафим.
Добрич, моят град, където
люлката и гробът ме зоват,
град в безкрая на полето о
бич моя, болка, бащин кът.
В тебе ветровете се прегръщат
лед кове те, суша те мори,
оцелял си, аз със тебе – също,
моя поклон приеми.
Дом на хляба – в тебе сме родени
под небесния ти свод,
Добрич – моя си вселена,
днес и утре – в другия живот.
2012 г., Никозия
Коментирай първи