Корпоративна търговска банка е раздала 4,06 млрд. лв. необезпечени кредити от общо 5,6 млрд. лв. кредитен портфейл. Данните са в публикуваната вчера от БНБ информация за баланса на банката на база анализа и оценката на активите, извършени от одиторите „Ърнст и Янг одит“, „Делойт България“ и АФА. Докладите на 3-те одиторски компании са внесени в Софийската градска прокуратура, съобщават от БНБ.
Всички активи на КТБ, включително кредитите, към края на септември възлизат на 6,66 млрд. лв. Освен лошите заеми, обезценка е направена и на други активи като държавни ценни книжа, с което сумата, необходима да покрие загубите на банката от лошото й управление, набъбва до 4,222 млрд. лв. В същото време към края на септември капиталът на КТБ се е стопил до 198 млн. лв. Това означава, че на практика капиталът на банката е отрицателен – минус 4,034 млрд. лв.
Едва 13% от кредитния портфейл на банката е покрит с валидни обезпечения.
Одиторите са оценили 96,6% от корпоративния кредитен портфейл на КТБ – заеми за 5,3 млрд. лв., отпуснати на 138 фирми. Кредитополучателите са разделени на 6 групи.
Най-голямата група включва 82 фирми, получили общо 3,4 млрд. лв., които практически са невъзвръщаеми – обезценката им е 3,02 млрд. лв. По-голямата част от фирмите нямат собствена дейност, приходите им идват от трети лица. Анализът на одиторите на тази група кредитополучатели показва схемата, по която е източвана банката.
Другата голяма група е от 29 фирми със заеми за 888 млн. лв. Тези фирми работят, но финансовите им резултати са лоши, затова заемите са обезценени с 594 млн. лв.
Други 14 фирми са получили заеми за 441 млн. лв. Те се справят добре с обслужването на задълженията си и обезценката при тях ще е минимална.
Останалите три групи включват фирми, чиято дейност силно зависи от свързани лица, дружества с ограничена стойност на обезпеченията и две фирми в несъстоятелност. Общо за тези три групи обезценката е 396 млн. лв. за раздадени кредити от 563 млн. лв.
Одиторите са констатирали множество нарушения при отпускането на кредитите – не е правен анализ на бизнес плановете на финансираните проекти, пропуски при учредяването на обезпечения или липси на такива, предоговаряне на заеми без основание и т.н.
До края на октомври квесторите ще направят отчет за капиталовата адекватност на КТБ и след това БНБ ще вземе решение за съдбата на банката. От Централната банка съобщават, че варианти за преструктуриране или оздравяване на КТБ са възможни само ако парламентът промени действащото законодателство. Затова още в първия работен ден на новото Народно събрание, на 27 октомври, БНБ ще внесе обобщена информация за всички предприети действия по казуса КТБ.
Единственото възможно решение по закон е да се отнеме лицензът на банката, коментираха банкери пред „Труд“. Ако се избере вариант за преструктуриране или оздравяване на банката, единственият изход е негарантираните депозити в КТБ да се трансформират в капитал и едрите вложители да получат акции срещу парите си. Това е единственият вариант банка с толкова голям недостиг да се изправи на крака, смятат финансистите. Според тях това обаче означава да се променят поне 4 закона: за кредитните институции, за банковата несъстоятелност, за гарантиране на влоговете и Законът за държавния бюджет.
Вложителите – изненадани
„Изнесените от БНБ числа са 2 пъти по-големи от това, което ние очаквахме. Личното ми мнение е, че дупката е прекалено голяма и едва ли ще има някой, който да иска да я попълни, за да може банката да работи отново. Има данни, че някои от стойностите може да са завишени, но дори и да е така, едва ли завишението е 2 пъти“, коментира Даниел Божилов от групата „КТБ Alive“, обединяваща вложители в поставената под специален надзор банка.
Вчера сутринта от Комитета за финансова и банкова стабилност пък изпратиха отворено писмо до лидерите на водещите политически партии у нас. В него те призовават да се вземат спешни мерки за оздравяването на КТБ.
Източник: в.Труд
Коментирай първи