Живеем в епохата на технологиите – айфони, социални мрежи, фейсбук…
И какво от това! Те не могат да заместят истинския смях от сърце, нито да ни докарат емоцията от една театрална постановка на живо. Снощи за пореден път се убедих, че няма нищо по-хубаво от това да се посмееш или да поплачеш с хората пред теб, които с красотата на своя талант творят чудеса.
Благодарим Ви, Виктор Калев! На Вас и вашия екип!
Снощи в Театър „Скала” в Ларнака емоциите на българите щяха да подпалят сцената и завесите!
Смях, сълзи, сълзи и смях, носталгия, радост и вечните български песни, които припявахме с Виктор! Нажежихте емоциите ни до червено с невероятно поднесения моноспектакъл „Грамофонът”. Играхте и изиграхте целия си живот до тук! Изиграхте и нашите детски години с всички щуротии, на които е способно едно дете!
Излизайки от залата, гледах усмихнатите лица и желание за разговор и коментар на иначе винаги сериозни и забързани българи, тичащи по задачите…
Поднесохте ни една истинска Бяла Магия! Трябваше да седна на питие с приятели, но бързах отново…, трябваше да довърша списанието ни, което днес влиза в печат… Вярвам, че няма да ми се сърдят, но имах нужда да бъда с тях и отново да изкоментираме радостта, красотата и емоцията…
Тръгвайки към дома, си мислех в кой свят живеем и дали нашия уж реален свят, наситен с напрежение, тичане, отговорности, тревоги, не е измислен и сътворен от самите нас, ей така, от кеф да сме намръщени, напрегнати, търсещи, недоволни, изискващи… Ако е така, може би не сме добри актьори.
Животът е сцена и актьорите сме ние.
Виктор игра с Душа и Сърце, даде всичко от себе си, до последната клетка на тялото и духа си! Горя на сцената с целия си творчески плам, а публиката го усетихме и не искахме да го пуснем… За първи път ставам свидетел на гледката, как публиката в препълнения театър стои повече от 10 минути на крака и аплодира, и не спира да иска още!
Да ни е жив и здрав! Показа ни, че мечтите, колкото и да са големи, ако се следват с вяра и постоянство, се сбъдват! Спектакълът „Грамофонът” е пример, че ние сме отговорни за своята съдба.
Тръгнахме си пречистени от магията, вълшебството и красотата на Словото! И по-добри…
Искам да благодаря и на организаторите – Живка Милова и Иво Сираков, на театър”Скала”, на осветители, озвучители, на публиката и на Вселената, която ни събра в този момент на едно място, за да събудим позагърбени и забравени емоции и да напълним душите и сърцата си с радост и смях, и малко сълзи…
Ева Иванова
Коментирай първи