Честит Рожден Ден на полковник д-р Митка Захариева
На днешния ден, 10 декември се е родила Полковник д-р Митка Захариева
Българският Вестник в Кипър отправя своите пожелания за много здраве и ведро настроение на една от най-силните български жени.
С удоволствие отбелязваме, че в Кипър от няколко години живее нейната достойна дъщеря – г-жа Мая Жилиева, Първи Секретар в Българското посолство. Пожелаваме и на двете щастливи коледни празници и много здраве.
За именитата си майка, днес г-жа Жилиева казва: „Мама наистина е най-прекрасната майка на света. На нея дължа не само живота си, а и всичко, което съм в този живот. Научи ни да сме силни, възпита ни да не се предаваме, предаде своята любов и загриженост към нуждаещите си и на нас. Благодарим ти, мамо! Тя е единствената българка с най-много ордени и отличия от войната и от по-ново време, 56 на брой. Щастлива съм с такава майка!”
Никога няма да забравя един 9 май в централния Военен клуб на София, чудесното, гръмко и чувствено рецитиране на поемата „Реквием” на Рождественски от една достолепна българска жена, облечена в униформа на Българските военно-въздушни сили – Полковник д-р Митка Захариева.
Наричат я Доброволката с огромните добри очи. Тя е майка, баба и съпруга – но преди всичко военен в истинския смисъл на думата.
В далечните октомврийски дни на паметната 1944-та една млада девойка с черни красиви плитки се включва в Отечествената война и дава своя принос за спасяването на стотици български войни. Помни и зловещия октомври на същата 1944-та когато получава известие ,че брат й е убит. Студентът Димитър Захариев загива при щурма на Страцин. Тази трагедия в семейството й оставя дълбока незаличима рана до днес.
Митка решава да се включи в борбата за мир и справедливост, за по-добро съществуване, за изтръгване на България от лапите на фашизма.
В наредбата за създаване на гвардейски и доброволчески подразделения изрично било упоменато, че жените и девойките, желаещи да се включат в тях, трябвало да бъдат на възраст от 18 до 45 години.
Митка, 16-годишна ремсистка, изпраща мобилизираните с цветя и крои планове как да ги последва. Отива при кмета на селото и настоятелно го моли да й даде документ, че е навършила 18 г. Той не се съгласява, но момичето упорства и не се примирява. Заявява най-категорично, че нито той, нито тя вършат престъпление, а напротив – престъпно е да се стои безучастно, когато времето изисква да се помогне на Отечеството за спасение от надвисналата катастрофа. Кметът напразно се опитва да разубеди ентусиазираната девойка и накрая отстъпва. Заветният документ е получен и тържествено представен на приемателната комисия. Митка получава назначение като санитарка и с допълнителен ешелон тръгва към бойната линия. През Гюешево, по северозападните склонове на височината Редки буки тя догонва 36-ти пехотен Козлодуйски полк, за да се включи в сраженията.
Още с пристигането си, въпреки тежкия изморителен преход през Осоговската планина, малолетната санитарка търси и намира полковия лекар, представя му се – “къде по детински, къде по военному”, и пожелава веднага да започне работа. Свистенето на куршумите и трясъкът на бомбите в първите дни я плашат, но момичето проявява воля, преодолява страха и бързо усвоява уменията да прави превръзки, да се грижи за ранените, да оказва първа медицинска помощ. От голяма полза е краткият курс за санитарни инструктори, който Митка завършва с пълно отличие. Лека и пъргава, тя тича с тежката санитарна чанта от пострадал боец до следващия пострадал и под огъня на врага помага за евакуацията на тежко ранените.
До днес не е забравила случая с ефрейтор Илия Димитров, който отказва да го превърже и не иска да се оттегли от сражението, въпреки че главата му е окървавена, с думите: “Сестричке, никакви бели бинтове! Немците ще помислят, че се предавам, а аз ще ги гоня чак до бърлогата им…”
След войната Д-р Митка Захариева специализира Военнополева хирургия, дипломира се като лекар и постъпва на военна служба със звание „старши –лейтенант”. 35 години отдава в служба на Българската армия и родината, като достига чин Полковник.
„В бурите орлите крилете си каляват” – до ден днешен този девиз води живота й, тази мъдра мисъл на нейният съпруг, също летец.
***
Спомням си някъде към 1993 година в приемната на Министерството на отбраната я видях за първи път, спря ме и строго запита:
– Момче, тук ли служите?
– Да! – отвърнах аз, сепнат от строгия глас и от не знам откъде появилата се жена в полковнишка униформа.
– Искам веднага среща с армейски генерал Мутафчиев, по служебен въпрос-отсече рязко и настоятелно.
След това се настанихме в приемната и започна един чисто човешки разговор, от нейна страна – от къде съм, как се чувствам, как е службата.
– А вие, защо така настоятелно търсите главния инспектор г-жо полковник? – полюбопитствах аз.
И тогава разбрах, че е тръгнала да урежда квартира на неин подчинен, който живеел с 2 малки деца на някакъв таван от 10 години и все му обещавали. Тя му отишла на гости и като видяла как покривът тече върху креватчето на детето, без да каже нищо, тутакси пристига в министерството.
„Няма да мръдна от тук, докато не се разреши въпросът!”, отсече тя.
Слезе армейският генерал и се вляха двамата в една сърдечна прегръдка, спомниха си годините назад, сякаш не генералът беше генерал, а Митка Захариева – така стоеше мирно главният инспектор пред тази голяма жена и пагонът беше уважението и достойнството й, вярната й служба и най-главно човешките й добродетели. Не след дълго, човекът получи жилище.
„Виж ти, тая неуморима Митка” – изрече арм.генерал Мутафчиев, от време оно все с болката на другите живее, винаги е в помощ на подчинените си…
Такава бе първата ми среща с нея, и си мислех, че такива хора освен пагони, имат и големи сърца. Сетне в годините на нашето познанство аз щях да се удивлявам все повече и повече от живота, благородността и добротата на тази жена, на полковник Захариева, на човека, майката и големият Лекар.
***
„Българският войник е непобедим!” – казва винаги Митка Захариева, и когато заговори за армията, очите й стават още по-големи и добри, помни всичко, носи в сърцето си всеки боен другар, и обича често да се връща в спомените си – от тях доста страшни, но изпълнени с велики дела в служба на България.
И днес на всеки военен празник и парад можете да срещнете из улиците на София една достолепна жена, облечена в униформа, с усмивка ще ви поздрави, непременно ще ви заговори и както често ми се е случвало – няма да мога да се откъсна от магнетичното й присъствие, и сетне, дълго ще размишлявам над онова, което ми е казала, и най-вече ще кънтят като камбана в ушите ми думите и: „На вас младото поколение, пожелавам никога да не изпитате ужасите на войната, и да не загубвате близък човек – това е страшно.
С възхищение и обич, с признателност и поклон пред живота й, екипът на „Българският Вестник в Кипър” поднася най-сърдечните си поздравления на Полковник Захариева по случай рождения й ден днес, 10 декември. С пожелания за здраве и дълголетие, и все такъв силен и несломим български дух!
От Добрин Добрев за „Български Вестник в Кипър”
О.р.Капитан-Възпитаник на НШЗО „Христо Ботев” – Плевен
Коментирай първи