В няколко поредни дни поместваме отличените творби на учениците от българските училища в Кипър, участвали в конкурса на „Българският Вестник” и Къща-Музей Иван Вазов.
Щастливи сме, че инициативата ни бе приета добре и децата се постараха да пишат по зададените теми. Благодарим им и пожелаваме успехи по пътя на Словото!
Осмислянето на темата за свободата е чисто индивидуално и много стойностно чувство, което трябва да изпита всеки човек, но в далечната 1876 година това е било блян за изстрадалия български народ. Този народ е осъзнал чувството си на дълг към поколенията и опиянен от вярата за доброто утре се впуска в търсенето на свободата. Вярата е движещата сила, която подтиква народа към действията.
Тази вяра от Вазововото опиянение е вярата на промяната, тази, която движи събитията и която е достойна за преклонение и до днес. Тя обединява народния дух и е важна за подготовката на Априлското въстание. Вярата, че може да бъде победена една многобройна империя, заразява народа и го въвлича в едно опиянение, което граничи с лудост и безумство, но то е сладко, защото за първи път има обща цел, общи интереси и обединяващи идейни търсения.
Днес поколенията осъзнават героичните действия на българите от епохата преди Освобождението и се прекланят пред тях, но свободата и съдбата, като че се приемат като даденост, която не можем и не искаме да променим.
За действията се изисква вяра, която всеки е скрил някъде дълбоко в себе си и се страхува да покаже на бял свят. Тя трябва да ни обедини и да ни представи като достойни наследници на знайните и незнайни многобройни български революционери, които са дали живота си за днешните поколения.
И да, не винаги е важен резултатът от битката, напротив, важна е стъпката към промяна. Тя дава ясен облик на целите и идейните възгледи на народа. Този народ, който с гордост произнася имената на Паисий, на Раковски, Левски, Ботев, на Каравелов и на редица други титани в българската история.
Не е важно да бъде спечелена битката, но чрез нея се стига до решаващата война, която е естествен резултат от събитията и България отново се възражда.
Ако днес българите пазеха поне малко от безумството, вярата и смелостта на опиянените Вазови герои, то щяхме да сме народ единен, несломим и търсещ.
И от век на век, и от род на род ще се слави вечно туй Вазово пиянство на един народ!
Кристийн Ангелова, ученичка от училище „Д-р Петър Берон”
гр. Ларнака
10-ти клас
Коментирай първи