Българин в тежко състояние в държавната болница в Ларнака
На втори януари т.г., 37 годишния Петър Симеонов постъпва в държавната болница в Ларнака с тежка форма на дълбока венозна тромбоза. Три дни при студ и дъжд спал по покривите на блокове и пейки в града, без пари, храна и нормални условия за живот.
Виждайки, че състоянието му се влошава, се осмелил да отиде в Бърза помощ, където веднага го приемат и започват необходимите изследвания и лечение. Диагнозата – дълбока венозна тромбоза, като тромб от крака е стигнал белите дробове и усложнява състоянието му. Не успях да говоря с лекуващия му лекар, днес е празник и в отделението беше дежурен лекар, който не можа много да ми каже.
За Петър ни алармира лекарка македонка, която обясни, че Петър има спешна нужда от добър ангиохирург, защото може да изгуби крака си или да умре.
Петър е от Плевен и идва на работа в Кипър януари 2012-та, работи в Лимасол в различни заведения като кухненски работник. За съжаление няма платени осигуровки, няма здравна карта, няма жълт лист, няма спестявания, няма близки или приятели. Има само едно тежко заболяване – варикозни вени, които от години му създават проблеми. На крака му има отворена огромна черна дупка, която често инфектира…
Веднага информирах консула ни Николай Караиванов, знаейки, че не мога да му помогна. Трябва да се издирят бившите работодатели, за да платят дължимите осигуровки и да му бъде издадена здравна карта. Със сигурност ще бъде трудно. Опитах да говоря с двамата му работодатели от Лимасол и да им обясня състоянието му. И двамата отрекоха да са имали такъв работник… Единият дори ме заплаши с полиция. Петър казва, че и двамата работодатели му плащали на ръка всяка седмица и ще бъде трудно да се докаже, че е работил за тях.
А един млад човек, само на 37 години си гасне в болницата, сам, без близки, приятели и роднини…
Със сигурност утре консул Караиванов ще предприеме необходимите стъпки пред съответните институции. Коментарът му беше „Сложна ситуация! Дори и да го изпратим на лечение в България, трябва да се възстановят правата му в Здравната каса за пет години назад. А това не са малко пари. Момчето няма родители и близки. Да се лекува тук ще струва много пари, които някой трябва да плати…“
Петър е поредния пример на абсолютна безотговорност, има стотици като него на острова, готови да работят без осигуровки, само за да получават някакви пари. Години наред алармираме, че освен права в тази страна, имаме и задължения. Не са много, да се регистрираме като европейски граждани в имиграционните служби и да получим т.нар. жълт лист, да имаме осигурителен номер и да имаме платени социални осигуровки. Само така всеки български работник може да бъде защитен от законодателството и да има равни права с местното население.
На 30 декември ми позвъни по обяд с молба да му помогна, да му купя билет за България или да го настаня някъде, защото бил на улицата, болен, сам, без пари… Предвид празниците, посъветвах го да се приюти при някой познат или колега и в първия работен ден на 4-ти януари да потърсим заедно помощ. Болестта му обаче няма почивен ден и не се съобрази с празниците и моя съвет.
Посещавайки го в болницата днес, ми каза: „Държат се добре с мен тук, внимателни са, благодарен съм на лекари и сестри. Но боли страшно много. Предпочитам да ми отрежат крака и да съм жив, отколкото мъртъв с два крака. Изгубих кураж. Болките са неописуеми. Дано успеят да ми помогнат“.
Ако някой от вас го познава и има възможност да го посети и да му вдъхне малко вяра, Петър е в отделението на седмия етаж, стая №5. Със сигурност ще се зарадва.
Каквото и да се случи утре и в следващите дни, дано не е късно.
За съжаление, като Петър имаме стотици българи в Кипър. Не съм сигурна, че тези редове ще стигнат до тях. Но за пореден път ще призова, не оставяйте живота и здравето си на случайността, ако сами не си помогнете и не сте загрижени за себе си, утре може да е късно да ви се помогне.
Ева Иванова
Коментирай първи