ПАМЕТ – Първата жена генерал в историята на българската армия – Полина Недялкова, носител на „Ордена на почетния легион” на Франция

Първата ми, и единствена среща с нея бе в домът и на бул.”Руски”- 3 в София на 8 март 1991 година.

Бях старшина-школник в поделение на Генералният щаб на Българската армия, след успешното ми завършване на Школата за запасни офицери в Плевен. Началникът ми генерал-майор Димитър Кръстев (Един голям Калоферец), ме извика и ми връчи един букет огромен с рози. ”Добрев, този букет ще отнесеш на Полина Недялкова”. Това бе заповед, но зад думите му личеше едно уважение, едно преклонение към нея – първата жена с генералски пагон в историята на армията ни.

Онази знаменита Недялкова, която в ранната утрин на 22 юни 1941 г. като помощник-дежурен в Бронетанковото управление на Генщаба на Съветската армия отворила пакета в случай на война. Оттам преминава в Българската армия. Ветерани танкисти още си спомнят как и като голям началник Недялкова обличала гащеризона и се вмъквала под танковете, а след нейните проверки в поделенията, денят и нощта се сливали за всички – от командира до редника. Съпругът на ген. Недялкова бил полковник, но за нейния корав и властен характер почти нямало значение кой стои срещу нея.

Полина Недялкова, първата жена – генерал от Българската армия, е родена на 8 декември 1914-а. Баща й Антон Недялков е осъден на смърт през 1924 г. заради участието си в Септемврийското въстание, успява да имигрира в Съветския съюз. През 1926 г. при него отива и семейството му – съпругата му Цветана и дъщеря му. Полина Недялкова завършва през 1936 г. Експлоатационния факултет на Военната академия за механизация и моторизация в Москва, става инженер-механик на бронетанкова техника. Едва на 22 години със звание капитан, Полина заминава като доброволец интербригадист и участва в Гражданската война в Испания – инженер е по ремонта на единствената танкова бригада на Републиканската армия. Изтегля от бойната линия седем поразени италиански танка край Гуадалахара, за което получава първия си боен орден – „Червено знаме“. Връща се в СССР през 1938 г.

На 22 юни 1941 г. – според спомените на главния маршал на артилерията на Съветския съюз Н. Н. Воронов, Полина Недялкова като помощник-дежурен по Бронетанковото управление на Генщаба на Червената армия отваря секретния плик за мобилизацията. Участва във Великата отечествена война в състава на Втори украински фронт. Победата посреща в гр. Сенец край Братислава, на границата на Словакия с Унгария.

Между 500 и 1000 българи се сражават за Испанската република, след като там избухва Гражданската война. Сред тях личат имената на Съби Димитров, Полина Недялкова, Цвятко Радойнов, Янто Канети, Марин Чуров и други. Те дават първия отпор на опитите на фашизма да излезе извън границите на Италия и Германия.

През 1996 г. кралски указ призна подвига на сънародниците ни. Макар и 57 години по-късно (Гражданската война завършва с победата на Франко през 1939 г. – б.а.), Испания обяви, че ще им предостави гражданство.

Инженер полковник Недялкова се завръща в България през 1952 г. и постъпва в Българската народна армия. Участва в развитието на бронетанковите войски, в техническото превъоръжаване и модернизацията на войската. Назначена е за началник на Автотракторното управление на Министерството на народната отбрана, а по-късно – за заместник-началник на Главното автобронетанково управление. Организира издаването и става главен редактор на списание „Военна техника“ (1967-1975).

През 1974 г. Недялкова е произведена в звание генерал-майор (днес бригаден генерал) и е първата жена у нас с висше офицерско звание и първата жена-генерал от бронетанковите войски.

Удостоена е с най-висшата награда на Франция – ордена на Почетния легион, посмъртно е отличена с руския орден „Великая победа“ през 2007 г.

Генерал Полина Недялкова почина на 5 януари 2001 г.

От Добрин Добрев Добруджанеца