На 17 април 1879 г. германският принц Александър Йозеф фон Батенберг е избран за пръв княз на модерна България след освобождението й от османска власт
Точно на днешната дата е избран за български княз от Първото велико народно събрание, което ден по-рано приема Търновската конституция, според която България е конституционна монархия.
Роден през 1857 г. във Верона, той е втори син на Александър фон Хесен-Дармщад и полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама. През 1877 г. постъпва в руската армия и участва в Руско-турската война. Той встъпва в длъжност през лятото на 1979 г. и остава на трона до абдикацията си през 1886 г.
Управлението му е съпътствано с бурни вътрешно-и външнополитически събития – Режимът на пълномощията (1881-1882 г.), Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885 г.), Сръбско-българската война (1885 г.), русофилският преврат и последвалата абдикация на княза (1886 г.) под руско давление.
Ето как пише Симеон Радев за раздялата на князът с българските офицери:
“Най-дълго говори той на офицерите. Речта му бе една изповед, направена като че ли пред смъртта:
„В продължение на седем години аз работих за независимостта на България и пазих нейните интереси; постоянните ми грижи бяха за войската и офицерите. Те бяха моето семейство, моите деца. Аз бях спокоен за себе си, като се виждах окръжен от офицери, които бяха мои другари в общите ми борби за славата на България.“
Въпреки че е изгонен от страната, Александър Батенберг си остава свързан с нея и последната му воля е да бъде погребан в София. Той умира през 1893 г., а през 1898 г. тленните му останки му са пренесени в специално изграден мавзолей-гробница, намиращ се днес на бул. “Васил Левски”.
Коментирай първи