Интервю от поредицата на “Българският Вестник” в Кипър – Кипърци, завършили в България
Много от вас го познават от постановките на Кипърската оперна организация и коледните концерти, други го видяха и чуха за първи път тази година при връчване отличията на „Българският Вестник” в Ларнака, когато дойде със своята ученичка и колежка Тасула Ворка, за да поздравят Българката за 2013 година в Кипър, г-жа Цвета Христофору. Много се запитаха в този ден – кой е Марио Андреу, който не само пее прекрасно, но и говори български.
Днес ще ви запозная с един наистина невероятен кипърец, който обича родината ни не по малко от нас самите. Ще ви представя баритона Марио Андреу, ученик на великата Гена Димитрова, тръгнал за родината ни преди доста години да учи оперно пеене по нейна препоръка и настояване.
Марио Андреу днес е само на 33 години, и зная го, веднага ще си помислите – в „Христовата възраст”. Роден в Никозия, започва от ранна възраст да се занимава с пеене и хоро. Все още не е женен, но за информация на младите дами – лудо влюбен. Казва, че никога не пее на приятелите и роднините си, но за любимата – би го направил, защото тя харесва класическата музика.
Кое провокира интереса Ви към операта, кога и как започнахте?
Като малък проявявах интерес към музиката, но обичах повече да танцувам. Осъзнато, на 15-16 години започнах да уча пиано и теория. На 17 – пеене, предпочитах по-леките песни, а първото ми класическо изпълнение бе „Солле мио”. Тогава операта не ми харесваше и често се подигравах с това изкуство и с изпълнителите. Започнах да се занимавам с класическа музика случайно. Казвам случайно, защото втората ми учителка по пеене, г-жа Маро Хараламбиу предложи да опитаме и ме накара да го видя по-различно. Започнахме с хитовете, които тогава бяха модерни – „Солле мио”, Санта Лучия” и т.н. Тръгна като на шега, като опит, но взе, че ми хареса.
Завърших образованието си в Кипър, взех дипломата си и влязох в казармата. След нея отидох в Гърция за първи майсторски клас при неповторимата Гена Димитрова. Тя ми препоръча да се насоча към класическото пеене и ми каза за България. Взех втори мастер клас при нея на следващата година, 2002-ра. Тя отново настоя за Музикалната академия в България. Записах се и често вземах уроци в дома й в София. По икономически причини прекъснах уроците при нея и продължих уроците при учителката ми в Академията, Благовеста К.Добрева. Истината е, че като отидох в София, исках да стана учител по танци. Но тази невероятна жена, Гена Димитрова ме убеди, че мястото ми е в операта. Когато чух как пеят другите студенти, реших, че искам да се занимавам с класическо пеене.
Разкажете за годините в България, освен, че завършихте Музикалната академия, имахте ли участия на голямата сцена?
Прекрасни години, много емоции и приятели. Съхранил съм невероятни спомени. България ми харесва много. Завърших 2007-ма. Участвах в един конкурс и спечелих стипендия за шест месеца в Италия в училището на „Ла Скала”. Пях на малката сцена, нямах щастието и шанса да стъпя и пея на голямата сцена на „Скала”.
Защо избрахте да пеете в Кипър? Тук, за съжаление операта е малко познато изкуство и широката общественост почти не познава красотата му.
Бях решил да остана в Италия или да отида във Виена. Но Съдбата не се съобрази с моите намерения и трябваше да се върна в Кипър. Намерих работа и започнах да преподавам музика, оперно пеене. Започнах да правя самостоятелни концерти, чуха ме и ме канеха на различни прояви. Така се запознах и с Цвета Христофору. Тя сподели идеята си за Оперна организация и така започнахме лека, полека.
Мислите ли, че сега на това поколение и на младите артисти им е по-трудно?
Да. Имаме много изпълнители на класическа музика и пеене в Кипър, завършили в различни страни. Но знаете, Кипър е малка страна и възможностите за изяви и израстване не са толкова много. Обществото все още не познава достатъчно добре това изкуство и не може да го оцени, за съжаление. Тези изпълнители, които имат финансови възможности, излизат от Кипър, усъвършенстват се и намират реализация навън. В това изкуство не е достатъчен талант и глас, нужни са и много пари.
Каква е вашата публика?
Не бих казал, че са само млади хора. На концертите ми идват хора от различни възрасти. Благодаря на Бога, вървим добре. Музиката ни стига до все повече хора и все повече започват да я харесват и ценят. Театрите са винаги пълни, когато имаме концерти.
Най-обичаните от вас композитори и творби?
Нямам любим композитор, колкото и странно да звучи. Каквото трябва да пея, обиквам го. Обожавам Пучини, харесвам Чайковски, от българските творци – омагьосан съм от Параскев Хаджиев. Написал е страхотни песни, както и Йосифов. Сега сигурно ще ми се смееш, но обожавам арията на Тоска. Жалко, че Пучини я е написал за жена.
Какви международни участия имате?
Не са малко – България, Италия, Малта, Ливан, Гърция, Англия, Сърбия, Виена…
Наред с изискванията за талант, стабилна техника, музикална и сценична подготовка, често пъти певецът успява и благодарение на шанса. Може ли да се каже, че при Вас късметът или доброто стечение на обстоятелствата имат ключова роля в кариерата Ви?
Имах участия в големи концерти в чужбина, докато бях в България, Италия и Гърция. Сега предстои едно турне в Япония за 11 дни, ще имаме 6 концерта. Отиваме с кипърския сценарист Адамос Катсадонис и Тасула Ворка. Но не разчитам на късмета.
Какви качества са нужни на певеца, за да се задържи възможно най-дълго на върха?
Трябва да внимава какво пее, да подбира добре репертоара си. Аз съм правил доста грешки, изпях песни, които може би не трябваше да пея. Баритон съм, но напоследък опитвам като тенор. Работих с Монсерад Кабаие, избра ме за мастер клас, даде ми стипендия за следващата година за септември, но получи удар през лятото в Москва и се разминах с тази възможност.
Какво е нужно на един певец, за да е щастлив?
Да прави това, което обича, а не това, което му налагат. Бих искал да съм в чужбина, да имам повече възможности, но не всичко става както го искаме.
Какво направихте и изпяхте заедно с Цвета Христофору?
Операта „Дидо и Еней”, „Неаполитански нощи”, „Ла Либерте”, „Алиса в страната на чудесата”, коледни и благотворителни концерти и други. Две години и нещо бях артистичен директор на организацията, но в предвид на доста ангажименти и задължения, се отказах.
Имате ли ученици?
Преподавам в музикални паралелки. Мисля, че децата под 13-14 години не трябва да се занимават с класическо пеене, защото може да се предизвика необратими увреждания на гласните връзки. Тасула, с която заминаваме за Корея е една от първите ми ученички и вече 6 години работим заедно. Освен добра колежка, тя е и добра приятелка, която уважавам и ценя.
За какво мечтае Марио Андреу? Смятате ли, че Кипър е малък за Вас?
Не, Кипър ми даде много! Направих до сега доста неща тук. Но мечтите ми са свързани наистина с голямата сцена. Годините минават… надявам се да ми стигне времето. Не искам да е просто мираж, но си пожелавам някои от моите талантливи ученици да намерят своето място извън Кипър и да се докоснат до великото изкуство. Това ще бъде голяма радост за мен.
Искам да благодаря на всички, с които работих през всичките тези години. Една от първите, с които се запознах тук е Виолета Какаманоли, един изключителен творец и приятел от Лимасол. И й благодаря за това, което е за мен!
Благодаря ви, че ме поканихте на тази среща. Обичам България и съм й благодарен за всичко, на което ме научи!
И аз благодаря на Марио, който намери време и дойде от Никозия в Ларнака за това интервю.
Благодаря му за прекрасната „Солле мио”, която изпълни само за мен!
Никога не е късно! Гена Димитрова, неговата фея от приказките е стъпила на италианската „Ла Скала” на 42 години. Но се превърна в една от кралиците на театъра, боготворена от публика, диригенти и партньори.
Пожелавам удовлетворение, професионална реализация там, където мечтае и безусловната любов на дамата, в която е влюбен! Пожелавам му го от сърце!
Коментирай първи