Вярвам безусловно в максимата, че човек може да бъде и добър, и лош – зависи на коя страница ще отгърнеш душата му.
Често се питам колко добри и колко лоши страници има у всеки от нас и кой определя това?! Не сме ли ние – родителите, които първи нанасяме плахи щрихи върху чистите мозъчета на децата си! От първите месеци дори само с възклицанията си ние даваме сигнал кое ни радва и кое не одобряваме.
Дните и годините се нижат и за мнозина от нас идва момент, в който нишката се къса, отговорността за възпитанието по навик някак си, скача на плещите на учителите, училището, телевизията, обществото… В съвремието ни много родители винят именно тях за моралния упадък, за всички лоши проявления на подрастващите.
Но кой, скъпи родители, прави избора за детето си, кой осъществява контрола, кой налага правилата и носи отговорността! Не сме ли пак ние – родителите? Училището, в което ще се образоват децата ни вече можем сами да избираме, телевизионната програма, която ще им позволим да гледат пак е под наш контрол, разговорите, които достигат до детските уши, също са наша отговорност. От нас зависи дали ще изберем най-близкото квартално училище, за да е лесно за баба да прибере детето. От нас зависи дали ще плащаме в частно училище, лишавайки се от по-нова кола или куп други екстри, от нас зависи децата да са защитени от грозни гледки, семейни запивки, фриволни компании с безпардонни изрази, видеоигри с кръв и насилие!
Първо и преди всичко е родителят! Нямаме право на оправдания и размиване на отговорности! Ако искаме да отгледаме читаво поколение, трябва да се напънем и да жертваме нещо от себе си. Преди близо век моята прабаба казваше „ошак вар” и всички знаеха, че трябва да се замълчи, за да не чуе детето нещо, което е за ушите само на възрастните. Изразът е турски, да, не го налагам, думата ми е за изконните истини, които с лека ръка загърбваме. Думата ми е и за вярата – онази вяра в Бог и в доброто, в добродетелността, която е толкова дефицитна днес! Убедена съм, че ако всеки ден от детската градина още, децата започват с благодарност и вяра в доброто, те ще се стремят да бъдат по-благи и по-човечни.
Всичко това пиша не за да назидавам, нито да поучавам, а защото много ми се иска повече родители и учители да научат децата си на една песен, която моите пеят всеки ден. В български превод тя звучи така :
Всяка сутрин и всяка вечер
ти се моля, Исусе!
Благодаря ти за цветята!
Благодаря ти за птичките!
Просветли ми душата
да правя винаги добро.
Благодаря ти за мама, за тате,
благодаря ти за баба и за дядо.
С дясната си ръка се кръстя, Исусе Христе
С дясната си ръка винаги да правя добро!
Казват, че децата са тези, които могат да превърнат живота ни в ад, или да ни направят щастливи. Всъщност… ние сами градим стените на бъдещия си затвор или палат.
Бистра Долапчиева, списание BG Фактор – Кипър
Коментирай първи