Узряха черешите – сълзи от корал
и пролетен вятър, покой не намерил,
в сърцата на живите спомен посял,
за мъртвите близки отворил е двери.
Шепа жито и шепа череши,
вино-червено за жадната пръст,
мирис-тамянов за свято пречистване,
запалена свещ – светлина за отвъд.
Живи и мъртви, и мост между тях,
по който само душите минават,
живи и мъртви, свят между свят,
обич ги свързва и обич раздават.
Да почетем паметта на близките ни, които вече не са сред нас!
Коментирай първи