Атлантропа: Гигантската утопия за пресушаване на Средиземно море

През 1920-те години германският архитект Херман Зьоргел представя една от най-грандиозните и противоречиви инженерни идеи на XX век — проектът Атлантропа. В основата му стои амбицията да се трансформира географията на Средиземноморието чрез мащабни хидротехнически съоръжения, които да обединят Европа и Африка в един континентален блок.

Илюстрация на една утопия, вдъхновена от древната Атлантида

Представете си, че Кипър беше… хълм сред широки поля! 

Не остров, не райско кътче с плажове, коктейли и безкрайни залези, а величествен хълм, извисяващ се над новообразуваната суша, след като Средиземно море се е оттеглило с цели 100 метра надолу. Добре дошли в Атлантропа — грандиозен проект от началото на XX век, който можеше да преобрази географията на три континента и да превърне картата на Европа, Африка и Близкия изток в нещо, което дори GPS-ът би отказал да разпознае.

В този хипотетичен свят, кипърските плажове щяха да се окажат на километри от новото крайбрежие. Агия Напа щеше да бъде не морски курорт, а вътрешноконтинентален град с „морска гледка към спомените“. Рибарите щяха да се преквалифицират в овчари, а хотелите щяха да рекламират „панорама към бившето море“. И все пак, доколкото ги познаваме, кипърците вероятно щяха да се усмихнат, да вдигнат рамене и да кажат: „εντάξει ρε φίλε!“ — защото ако някой може да превърне хълм в курорт, това са те.

Kакво представлява проектът Атлантропа? 

Идеята е дело на германския архитект Херман Зоргел, който през 1920-те години предлага радикално решение на икономическите и енергийни проблеми на Европа. Планът включва изграждането на гигантска хидроелектрическа дига при Гибралтар, която да ограничи притока на вода от Атлантическия океан към Средиземно море. В резултат на това нивото на морето щеше постепенно да спадне, разкривайки нови територии — над 600 000 квадратни километра суша, готова за заселване, земеделие и инфраструктура.

Проектът предвижда още изграждането на допълнителни диги при Дарданелите и Сицилия, както и напояване на части от Сахара чрез отклоняване на реки. Атлантропа не е просто инженерна авантюра — тя е утопична визия за обединена Европа и Африка, свързани чрез нови земи, транспортни коридори и обща енергийна система.

Разбира се, проектът никога не е реализиран. Техническите предизвикателства, геополитическите рискове и етичните въпроси, свързани с екологичните и социални последици, се оказват непреодолими. Но Атлантропа остава едно от най-мащабните и провокативни предложения в историята на човешкото инженерство — пример за това как мечтите могат да надхвърлят границите на възможното.

А Кипър? Той си остава остров — да се надяваме още задълго.

Визуализация на проекта Атлантропа — историческа схема на планираната дига през Гибралтар 

 

 

 

 

 

 

 

Живка Милова – по материали от интернет