На 10 април, след четири години дебат, Европейският парламент прие Пакта за миграцията и даване на убежище. Как новото законодателство ще се отрази на ситуацията в Кипър?
Пактът се състои от десет законодателни акта: шест регламента, три препоръки и една директива. Те бяха договорени от страните от ЕС в края на 2023 г.
„Ще продължим да реагираме на всички кризи: от Лампедуза до финландската граница, от Канарските острови до Кипър“, каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Пактът предполага, че страните от ЕС ще споделят тежестта на миграционните потоци помежду си в рамките на механизма за солидарност в рамките на ЕС. Солидарността обаче не означава приемане на самите търсещи убежище. Като алтернатива държавите ще могат да участват финансово или да предоставят оперативна подкрепа. Държавите от ЕС се задължават да приемат бежанци, признати за такива от ВКБООН на доброволна основа, ако влязат законно на европейска територия.
Това създава механизъм, предназначен да помогне на страните от ЕС, които изпитват рязко увеличение на броя на търсещите убежище, като Кипър.
Реформата включва също по-бързо обработване на молби за убежище и по-ефективен процес на репатриране. Създава се общоевропейска процедура за предоставяне на статут на международна закрила с по-кратки срокове за обработка на молбите.
„Онези, които нямат право на убежище, няма да бъдат допуснати да влязат в Европейския съюз. В същото време онези, които бягат от война или са преследвани, ще могат да разчитат на нас, за да осигурим защитата, от която се нуждаят“, каза фон дер Лайен.
Тези, които не отговарят на условията за влизане в ЕС, ще бъдат подложени на проверка, преди да им бъде разрешено влизане. Държавите от блока трябва да създадат независими механизми за контрол, за да гарантират, че процесът отнема не повече от седем дни. Данните за нелегално влизащите в Европа ще се съхраняват в базата данни Eurodac.
Европейският парламент одобри и приемането на нови правила за предоставяне на статут на бежанец или субсидиарна закрила. Кандидатите за закрила трябва да останат на територията на държавата, отговорна за обработката на молбата. Те ще имат право да работят само шест месеца след пристигането. Ще им бъде забранено да се движат в ЕС.
Президентът Никос Христодулидес на 11 април приветства новия пакт, наричайки го „стъпка в правилната посока“.
Коментирай първи