Преди няколко дни Мария Недялова, учител по български и литература от СОУ „Асен Златаров“ в гр.Шабла, наша редовна читателка се свърза с мен и сподели, че има ученичка в 12-ти клас, която е написала прекрасно есе за Васил Левски.
И понеже днес е денят, в който целият български народ прекланя глава пред делото на Апостола на свободата, и всеки точно днес си припомня заветите на Левски, реших, че трябва да го споделя с нашите редовни читатели.
Деница Георгиева е ученичка в 12-ти клас на СОУ “Асен Златаров” гр. Шабла. Нейните интереси са в областта на литературата и историята. Темата за България, българската история и саможертвата на героите силно я вълнува. Мечтае да следва право.
Всеки ден имаме нужда от примера му!
Минута мълчание. Днес сме решили да отдадем почит. На тази важна дата се е случило пагубно за българската нация събитие. Може би от патриотично чувство, може би от национален дълг, а може би, защото така пишат в Историята и така повелява традицията, но нека помълчим.
Днес е точното време да изкажем нашата благодарност към делото и името на този човек, все пак е месец февруари, ден 19-ти, 1873г. Обесен край град София, нека помълчим в негова чест, да склоним глава пред великия обикновен човек, но само днес.
Исторически факти, събития, имена, организации, събрания, програма и устав. Днес е точният ден да потърсим в овехтялата История или в Гугъл за тези по-горе изброени неща, но само днес. Утре не е важно! Утре е съвършено нов ден, нова дата и нови хора, предполагам. Урокът по българското се предава от уста на уста, чрез фейсбук, изявления по телевизии и вестници. Но само днес. Утре не е никак важно, утре той не е обесен край София.
Вчера беше 18-ти февруари 2015г., сравнително слънчев ден, с лек полъх на морски бриз и тук-там някоя капчица роса сутринта. Ритъмът на живот беше както обикновено. Децата са на училище, възрастните на работа, дядовците играеха карти, а бабите обсъждаха: „Това дете на кой беше?”. Усмивки избиваха по лицата на хората, виждащи слънцето, но бяха някак парадни и мимолетни. От фейсбук се разбра, че навън е положителна температурата и времето е хубаво за разходка. Но никой така и не излезе. Може би хората са били заети, може би.
Днес атмосферата беше някак по-различна, променена. Може би заради датата, може би. „Времете е в нас и ние сме във времето”, беше сред най-популярните цитати днес. Но само днес. Поклон пред Него! Той е направил толкова много за българското, неизмеримо е делото му с думи.
Но защо е неизмеримо само днес? Защо и утре не е така? Всеки ден Неговите мисли и дело да са с нас. Всеки ден имаме нужда от примера му!
За утре не мога да Ви кажа нищо. Не знам какво ще бъде времето. Дали слънчево, или купесто облачно. Може би ще има малко снежец, нали е зима. Залагам и на лек ветрец. Ще видим прогнозата за времето довечера и ще разберем дали да бъдем много дебело облечени, или ще се задоволим с второто.
И така…, отмина и вчера, и днес, както ще мине и утре.
„Времето е в нас и ние сме във времето”, казва Той. Това е факт! Но ще прозвучи в нашите уши чак след година, на 19-ти февруари. Вчера беше важен ден, но не и днес. 20-ти февруари. Днес никой не е обесен край София, поне така знаем засега, но едва ли ще има промяна. Този, обесеният, е велик! Но защо само за ден? Утре не е ли важен?
Нека помълчим на този ден, 20-ти февруари 2015г. Знам, не е важен, няма събитие днес. Просто… минута мълчание, това е всичко. По една минута всеки ден, без дата и час. Всеки ден! Вчера мълчахме, днес да помълчим, утре също. Отдавайки почит към него, към другите като него, не само на дати, не само за ден, ние показваме същността си. Защото сме хора, защото сме българи, заслужили саможертвата на героите! Само минутка….
Благодарим ти, Дяконе, за завета, ще го пазим добре и утре, и днес, и всеки ден. Нека помълчим в негова чест, защото бе велик и безстрашен, бе истински лъв, бранещ народа си от врагове и потисници. Той беше велик и единствен, неудържим и… беше просто Апостолът, нашият Левски.. „…и казваше: “Аз съм Левски! Ей ме на!”
Деница Георгиева Георгиева – 12 клас
Коментирай първи