27 години от края на една епоха

Днес е десети ноември. Помните ли какъв ден е?

Младото поколение едва ли се сеща, но всеки над 40 годишна възраст има някакви спомени.

Днес се навършват 27 години от падането на режима на Тодор Живков.

Едни още се радват, че комунизмът падна, други с носталгия си спомнят за тях години.

Тодор Живков вече е в друго измерение. В кръга на шегата се питам, ако беше още жив, как ли щеше да коментира днешната политическа и икономическа обстановка в страната ни. Сигурно с неговото типично чувство за хумор, щеше да каже „Времето е ваше, но всичко друго е наше. Включително и моя бодигард, който ви управлява…”

Факт е обаче, че негови реплики продължават да се използват и днес.

Сред тях са култовите:

“Времето е наше, но всичко друго е ваше”

“Откривам новия завод за вело…, за вело… Абе за колелета”

“Тази година завод за полупроводници, догодина – за цели проводници”

“Добър журналист е този, който пише не това, което се говори, а това, което трябва”

“Сега всеки ден, всеки час има материал за митингова демонстрация (демокрация)!”

„Някои казват, че на нашата власт се клати! И на коча ма..ите се клатят, ама не падат!”

Нека почива в мир, с цялото ми уважение към неговата личност.

И се питам отново (дяволчето не ме оставя на мира), той за кого би гласувал за президент при сегашната ситуация „Бог високо, Цар далеко, оправяй се народе”.

 

Оставете коментар

Вашия email адрес няма да се показва


*


Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.