Голямото събитие е едно от най-високите постижения на българския дух и сила
Днес честваме 131 години от Съединението на Източна Румелия и Княжество България.
Пътят към Съединението минава през съпротива срещу решенията на Великите сили, усилия за поддържане отношенията между княжеството и Източна Румелия, до неуспешните акции през 1880 и 1884 г.
През нощта на 5 срещу 6 септември край Пловдив се събират въстанически отряди.
Първа пристига четата водена от Чардафон Велики (Продан Тишков). На разсъмване майор Николаев влиза в конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич.
Създадено е временно правителство начело с Георги Странски, което обявява съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 8 септември 1885 г. княз Александър Батенберг пристига в Търново, където издава манифест, утвърждаващ присъединяването на Източна Румелия.
Съединението на 6 септември 1885 г. не се одобрява от Османската империя и започва да съсредоточава войски към българската граница, а сръбският крал Милан Обренович дава заповед за мобилизиране на сръбската армия.
На 2 ноември 1885 г. сръбските войски нападат България и започва Сръбско-българската война.
На-критичните дни от войната са 5, 6 и 7 ноември, когато се водят сражения край Сливница. Въпреки лошото време, умората и мъчителния преход на войските от Южна България, войниците ни отбиват неприятелските нападения и настъпват.
Победата на България във войната на 16 ноември 1885 г. утвърждава голямото и дълго чакано дело.
Съединението разкрива твърдото желание на българите да постигнат националното единство.
Коментирай първи