Чернобил, неудобната истина

Днес се навършват 30 години от една от най-големите ядрени катастрофи на планетата – в АЕЦ Чернобил. Цифрите са плашещи… Активността на „горещите” (високо активни  частици с микронни размери, произхождащи от активната зона на реактора) частици е между 50 Bq и няколко kBq, при средно геометрична активност – 203 Bq. Над 90% от изхвърлената в околната среда активност се отлага върху територията на бившия СССР. България се нарежда на 4-то място сред европейските държави по отношение на отложилия се радиойод и на 11-то място по отношение на количеството на радиоцезия (137Cs). По отношение на получената средна ефективна еквивалентна доза, за първата година след аварията българските граждани са на първо място със средно 0.75mSv, следвани от тези на Австрия (0,86mSv) и на Гърция (0,60 mSv). Цифри, най-обикновени цифри, които едва ли ви говорят нещо днес…

Нашите родители и близки в България все още помнят манифестациите по случай 1-ви Май и дъждът, който е валял в този ден… тихият убиец.

Тридесет години по-късно… Замислям се кой всъщност е тихият убиец? Радиацията или дезинформацията, дело на тогавашното българско правителство. Не можем да очакваме цялото българско население да разбира от дозиметрия и лъчезащита, за целта има специални органи…

А какво правят те?

ЧернобилНе унищожават заразените фуражи и реколти, в следствие на което активността на млякото и месото е в пъти завишена. Единствените мерки за защита са приложени върху управляващия апарат и армията. Тогавашният министър на отбраната ар.ген. Добри Джуров, разпорежда йодотерапия за военнослужещите. Ами останалите?! Повече за това какво е направено или не е може да се прочете в един от последните трудове по въпроса на проф. Валентин Босевски, министър на околната среда по това време – „Българският Чернобил. Спомени за неудобната истина”. Аз нямам намерение да се задълбочавам по този въпрос, тъй като много и по-компетентни хора от мен са дали своето мнение. Бих искал да насоча вниманието към една случка с по-скорошна давност. През 2013г. на митинг на ПП ДПС, тогавашният лидер на БСП Сергей Станишев излезе на трибуната и се извини на българските турци за възродителния процес, дело на „партията майка” БКП. Безспорно възродителния процес е нещо ужасно, но не по-малко ужасно е да се държат около 8 млн. души в неведение,  да не се предприемат никакви мерки за защитата им. С риск да прозвуча пресилено, за мен този акт е сравним с геноцид. Защо г-н Станишев или който и да е от лидерите на „столетницата” не се извини на българското общество за случилото се през ’86, така и така са тръгнали да поемат чужди грехове…?

В дните на Страстната седмица, в съзнанието ми много често се появява израза „от осанна до разпни го”… Сами преценете какво заслужава този акт… Поклон пред смелостта и себеотрицанието на всички хора, борили се за овладяването на пожара и минимализирането на последиците, а така също и пред всички засегнати.

Източници: Попов Л.; Кулев И. Техногенни радионуклиди в околната среда, изд. Сиела, София 2008

Проф. Валентин Босевски – интервю пред btv

Веселин Недков

Паралимни, Кипър

един коментар

  1. Тогава и аз бях във военно училище. Не помня да са ни давали нещо специално заради радиацията, но ясно помня че ни забраниха да ядем прясна салата и череши, а в менюто навлезе германско краве масло и нямаше прясно мляко за известен период от време.

Вашият отговор на Радослав Златев Отказ

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*