Путин подари "Фаберже" за $18,5 млн. на Ермитажа

Този месец се чества 250-ата годишнина от основаването на най-известния руски музей – Ермитажа

По случай 250-годишния юбилей на Ермитажа Владимир Путин подари на световноизвестния музей часовник и яйце-часовник на “Фаберже”.

“Както е прието в подобни случаи, с колегите не сме дошли с празни ръце. Бих искал да поднесем в дар на Ермитажа две произведения на Карл Фаберже – часовник и яйце-часовник”, заяви руският президент при връчването на подаръците.

Часовникът е направен от Фаберже по повод 25-годишнината от бракосъчетанието на император Александър III и императрица Мария Фьодоровна.

Другият дар е т.нар. яйце-часовник на Ротшилд, изработено от легендарния бижутер през 1902 г. Яйцето е собственост на фамилията Ротшилд до 2007 г., когато на аукцион е откупено от Руския национален музей за 18,5 млн. долара.

Карл Фаберже получава статут на бижутер на Нейно императорско величество и бижутер на Императорския Ермитаж през 1892 г., след като на изложба в Москва неговите произведения са харесани от император Александър III. Яйцата на Фаберже с изящни инкрустации и често с хитроумни механизми вътре се търгуват за десетки милиони.

Преди дни Британският музей даде статуя от Партенона на Ермитажа в Санкт Петербург за голяма изложба на гръцко изкуство. Статуята на речния бог Илисос е от западния фронтон на Партенона. Тя е на полегнал мъж без глава.

Британският музей досега не беше давал на заем статуи или релефи от Партенона, а гръцкият премиер изрази недоволството си от решението.

Честването на 250-ата годишнина от основаването на най-известния руски музей – Ермитажа, започна с полагането на цветя на гроба на неговата основателка, императрица Екатерина Велика в Петропавловския събор.

В музея почитат паметта на императрицата и всяка година в деня на света Екатерина, който се отбелязва на 7 декември, организират “Дни на Ермитажа” с откриването на нови изложби.

Юбилеят, който се чества сега, е свързан с началото на закупуването на картини за “ермитажната” галерия.

По думите на заместник-директора на музея Владимир Матвеев, няма точна дата, на която да е основан музеят.

Историята на Ермитажа започва от 1764 г., когато е подписан указ за закупуване на колекция картини от берлинския търговец Йохан Ернст Гоцковски.

Придобити са 225 произведения, предимно на фламандски и холандски художници, сред които платна на Рембранд, Халс, Стен и други. Колекцията е разположена в стаите над покоите на императрицата в Малкия Ермитаж и не е била достъпна за широката публика.

Само близките приятели на императрицата, поканени на вечеря, са можели да попаднат в тези покои, изкачвайки се по тайна стълба. Първоначално тук се е намирала голяма част от сбирката с произведения на приложното изкуство на Запада и Изтока, монети, медали, миниатюри, картини.

“На всичко това се любуват мишките и аз” – пише императрицата на европейския си агент Мелхиор Трим, който ѝ е помагал да формира колекцията си.

Според свидетелства на съвременници, достъпът до дворцовата картинна галерия е бил отворен само за тесен кръг любители на изкуството, а също за дипломати.

При това повечето от последните, признавайки ценността на платната, са се оплаквали от липсата на система при излагането, от лошото осветление.

Скептиците са пускали язвителни забележки за това, че тук има и много посредствени неща. Самата императрица Екатерина Велика е признавала, че нищо не разбира от живопис и от музика.

Нейната колекционерска страст е била свързана със събирането на гравирани камъни, които купувала в огромни количества.

В своя “ермитаж” (от френски място за уединение) императрицата е организирала весели неформални сбирки, за които са били създадени специални правила.

Например да не се внасят шпаги, гостите да са весели и нищо да не развалят, да чупят и гризат.