Някога, преди да се яви плугът и преди да се построят железници и пристанища, Добруджа е била обработено девствено поле. Ниви е имало малко, но пасбищата били обширни и безкрайни, като прериите в Америка и степите в Русия. Висока и гъста трева е преливала талазите си като море, гори са липсвали, но е имало непроходими гъсталаци от бурен — овча опашка, лисичи къпини и генгер. В селата на тоя край много е разпространено едно предание: „Тук, ще ви разкаже някой стар човек, — тук е бил чифликът на много богат бей. Имал си и камили. Но такава трева е имало наоколо, че даже камилите се загубвали и мъчно са можали да ги намират.”
Тая легенда изглежда правдоподобна. Плодоносните недра на земята са кърмили само буйна и дива растителност. Пък и до днешен ден много чифликчии в Добришко и Балчишко имат цели стада камили.
Скотовъдството е преживяло тук златния си век. Само това далечно време знае великолепните бели сюреци — стада от по няколкостотин глави рогат добитък, охранени и красиви животни, недоверчиви и плахи, като дивеч. Само това време знае и големи хергели — полудиви коне, свободни и лете, и зиме. Една съвсем особена порода: коне с дълги и гъсти гриви, наплъстени и пълни с бутрак, с опашки, които стигат земята, стройни и гъвкави като змии, тъмни като кадифе или с лъчистия блясък на злато. Тия коне не са знаели ни седло, ни юзда. Под мелодичния звън на големите железни хлопки, те са се скитали из високата трева, лениво и спокойно, но подплашени от нещо или подгонени от коняра, тичали са из полето с бързината на вятъра.
Фамилията Холевич една от най-богатите фамилии в този край. Захарий Василев Холевич от село Белгун притежавал 300 овце, 12 червени племенни коня, 10 крави, 2 телета,6 камилии 12 вола.
Според експертната оценка преди повече от 10 години всичкият добитък на фамилия Холевич струва 2,082 милиона сегашни лева. Само една камила е оценена на 64 хиляди лева, а шестте – на 384 хиляди лева. Съдът тегли чертата и след прилагане на редукционния коефициент решава да овъзмезди седмината наследници на най-богатия чифликчия от Белгун с общо 48 589 лева под формата на компенсационни записи.
Шестте камили са били национализирани и са продадени в цирк и зоопарка. Синът на дядо Захария – Петър, тежко преживял раздялата с двугърбите и една нощ през 1954 година грабнал младата си невеста и тръгнали за София да видят камилчето Васко. “През решетките на зоопарка съпругът ми го повика на име, камилчето дотърча и когато го погали, то се разплака”, разказва преди години пред “Стандарт” Любка, майката на ексдепутата от СДС Захари Холевич.
Д-р Холевич от баща си знае, че азиатските животни били паметливи, привързани към стопаните си, но и понякога доста отмъстителни. “Нас, децата в селото, ни плюеха, когато ги дразним, спомня си 78-годишният Ангел Демирев от Белгун. В двора на дядо Захария гледаха камилите като домашни животни, не ги използваха за нищо, а така ги държаха само за радост на селото, пали се старецът, който чел някъде, че ги впрягали за оране. Той помни 4 камили от времето, когато заселили семейството му тук от Северна Добруджа. В големия чифлик на дядо Захари имало и палми, добавят белгунци. А в съседното село Септемврийци в двора на другия Захари Холевич, първи братовчед на дядо Захария, направили първия инкубатор за пилета не само в Добруджа, а и в цялата страна, ровят се в спомените си хората. Фамилията е обработвала близо 30 000 декара земя. Холевич доставят първи в този край модерни трактори и вършачки.
Камилите остават емблема на рода Холевич, твърди краеведът Г. Топалов и цитира списание “Целина”, което посочва, че през 1894 г. в чифлика на братя Холевич в с. Септемврийци е имало 18 камили. Най-много от тези животни е имало през 1908 г. – 46 броя. През 1935 г. в Белгун има пет камили. В тази група е и едно мъжко животно, докарано от друго място. С това се е целяло опресняване на кръвта и избягване на кръвосмешението, както и опасността от израждане. Развъдните камили в чифлиците на Холевич са от азиатската порода “Бактриана” /двугърба/. По-късно тези животни излизат от работния процес и остават обект за любителските очи на гостите на чифлика. Г. Топалов разказва, че през 1935 г. в селото е организирано посещение за запознаване с камилите. По този повод Р. И. Калинеску дава подробно описание на това посещение като пише: “Въпреки толкова скромната местност, известността на малкото селце Дуранлар /Белгун/ е толкова голяма, че е минала границите на окръг Калиакра. Много автомобили спряха в Дуранлар и много официални лица слязоха от тях в тази затънтена местност, за да видят нещо толкова рядко в Румъния – камилите “Бактриана”. Развъждането им тук се налага от качествата им като домашни животни. Те се използват за вълна, мляко и месо, но основното им предназначение е жива теглителна сила. Тези са едни от домашните животни, които твърде рядко боледуват, съвсем невзискателни са към храната, даже се задоволяват само с тръни, един чифт камили заменя два чифта волове. Много добре служат за обработване на земята и особено за засяване, понеже се движат много равномерно.” Камили в Белгун има до 1946 г.
Моят прадядо Хаджи Гено Холевич е имал 40 камили, с които е обработвал земята в чифлика в Септемврийци, обяснява д-р Кунчева от Добрич. Майка й разказвала как като деца, дразнели камилите в чифлика, а те ги плюели, чак ги обливали. След възвръщането на Добруджа към България през 1940 г., когато съм ходила в чифлика, камили вече нямаше, обяснява д-р Кунчева. От тези екзотични животни имало запазени само в чифлика в Белгун. Съпругата на Петър Холевич от чифлика в Белгун разказвала, че когато отишли в зоологическата градина в София, камилата там познала стопанина си и сълзи закапали от очите й. Но дори и камилата да не е плакала, сигурна съм, че Петър Холевич е плакал, обяснява д-р Кунчева.
Чифликът в Септемврийци е бил обявен като най-добре уреденият за времето си. Никола Холевич бил депутат и е чакал Фердинанд да му дойде на гости, но Балканската война започнала и това осуетило височайшето посещение, обяснява д-р Кунчева. Тя споделя, че след национализацията връзката на хората от рода й със земята е прекъсната и сега никой от тях не се занимава със земеделие.
Доц. Йорданка Холевич е преподавател в СУ “Св. Кл. Охридски”. Тя има спомени от посещенията си като дете в чифлика в село Белгун. Обяснява, че семейството е живеело в Каварна и Варна. Посещавали чифлика от време на време. По нейни спомени и преценка камилите не са били екзотика или въпрос на престиж за фамилията, а проява на усет и начин за справяне с реалностите на добруджанската природа и са принос в българското земеделие. Макар и детски, спомените й за камилите и досега са ярки картини от бита в чифлика в Белгун. Леля й е разказвала как камила е подгонила майка й и тя е тичала с нея като бебе на ръце из двора. Спомня си, че в чифлика е имало специални обори за камилите. Те бяха животни, които не искаха много вода, но бяха много издържливи за работа, обяснява доц. Холевич. Тя не знае фамилията да е използвала камилското мляко. Но и до днес има запазени жилетки от камилска вълна. Тя се е използвала и за дюшеци. Всеки, който дойдеше в чифлика, първо отиваше при камилите и искаше да си прави снимка с тях, обяснява доц. Холевич. Според нея, вероятно предшествениците й са донесли камилите от арабския свят. Тя не изключва възможността тези животни да са използвани в Добруджа и по-рано, още от турските бейове.
В чифлика в с. Белгун използвали екзотичните животни за земеделска работа до национализацията. След това държавата е изпратила последните камили в зоопарка в София. Йорданка Холевич разказва, че когато с баща си го посетили и той се обърнал към камилата по име, тя реагирала – познала е или името си или гласа на стопанина си. Помни, че кръщавали камилите на членове на фамилията. Тази, която видели в зоопарка, била Васко – като баща й Васил Холевич.
Камилите от вида “Бактриана” живеят до 35-40 г. Използват се за месо, мляко и вълна. Женската дава на лактация 700 до 800 литра мляко с 5,4 процента мастни вещества. От камилите се получава и висококачествена вълна, посочва Г. Топалов. Именно тези характеристики на камилите – издържливи на безводие и силни като впрегатни животни, се оказват особено подходящи за тогавашна Добруджа. Те са влезли в историята на българското земеделие и са своеобразна емблема на рода Холевич.
Добрин Добрев Добруджанеца
Бел.на Ред. За написването на статията са използвани материали от Държавен архив-София, източници на Йордан Йовков, личен архив, Снимки на ФА”Тодор Славчев” и ДФА-София.
Благодарим!
Коментирай първи