ПАМЕТ: ПОЕТЕСАТА ВЕСА ПАСПАЛЕЕВА

Само преди два дни бе Денят на поезията обявен от ЮНЕСКО, за това в рубриката „Памет” днес ще ви разкажем за една от най-големите български поетеси, която пише изцяло за детската аудитория, малко позабравена днес

Веса Владимирова Паспалеева (3.III.1900 – 22.II.1980) е родена в Кюстендил. Тя е една от известните български поетеси, свързала творчеството си с детската аудитория.

През 1919 година Паспалеева завършва гимназия в родния си град. Нейна преподавателка по литература е Елисавета Белчева – Багряна. След това следва славянска филология в Софийския университет. Таланта й на детска авторка открива големият наш белетрист и общественик Антон Страшимиров.

За първи път печата стихотворения през 1919 година в списание “Чернозем”. По-късно обнародва детски творби в списание “Детска радост”. От 1924-а започва да сътрудничи на списанията “Светулка”, “Детски свят”, “Другарче”, “Росица”, “Кладенче” и други.

След 9-ти септември 1944 година продължава да пише за детски издания – списанията “Славейче”, “Дружинка”, “Пламъче”, вестниците “Септемврийче”, “Другарче”, “Родни простори”. Основни теми в книгите й, които са над 60, са другарството и обичта, трудолюбието, ученолюбието и обичта към родината.

През 70-те години на миналия век, на известната тогава поетеса е присъдена наградата „Ханс Кристиян Андерсен”. Тя трябвало да й се връчи в Чехия. Вместо Веса, за Прага пътува друг именит наш детски писател, който взема грамотата от името на Веса и едва след години й я връща. Не споменавам имената на тези писатели нарочно, за да не се разочароват техните почитатели от постъпките им. Истината обаче е и нравствена величина, която дълго не може да остане в сянка. Затова разказът за живота на нежната детска писателка трябва да стигне и до днешните поколения.

Веса Паспалеева е от известна възрожденска фамилия. Майка й, Пенка Караманова, е родолюбива котленка. Баща й – Владимир Алексов, завършва първия випуск на Историко-филологическия факултет на Висшето училище в София, а после – право в Швейцария. Той е адвокат и първият историк на град Кюстендил. Алексов е сред малцината българи, които помагат да се създаде царската полиция. Бил е окръжен управител на Кюстендил. Изявен стамболовист, той си подава оставката, макар че остава без работа и има 5 деца, след като Стамболов пада от власт.

Още като ученичка в Кюстендил Веса е заобиколена от интересни хора, с които е в една компания. Това са по-възрастните от нея и известни вече интелектуалци Емануил Попдимитров, Георги Стаматов, Владимир Димитров – Майстора и Кирил Цонев. Всички те членуват в дружество “Светлина”, по подобие на създаденото във Франция от Анри Барбюс и Ромен Ролан литературно дружество “Кларте”. Младата жена с мургава кожа и тъмни очи е толерирана и напътствана в живота от тези талантливи мъже. Подобно на Антон Страшимиров, те също я съветват да се отдаде изцяло на детската литература.

Може би цялата ни детска литература се вижда изведнъж пораснала. Женско-средният род преминава в мъжки.

Стиховете на Веса Паспалеева са неповторими не защото са умилителни, а защото само в тях може да се види как слънцето близнало босото краченце на жабчето. Те разсънват закърнелите ни сетива за чудото; да разчетем снежното писмо в тайнствените знаци на Вранката и Рунтавелка. Природата притихва смаяна пред извечния урок на патицата с малките й. Блестящ хумор, жизнерадост и мъдрост – това е творчеството на Веса Паспалеева. Това, което тя вижда и нарича у другите Божа податиня – го носи в пълна мяра тя самата.

Поетесата е имала особен афинитет към народната песен. В архива й са запазени петдесет народни песни, записани от различни краища. Съвършената простота и съдържателност са белег и на нейната поезия. Затова от творчеството й оцеляха стиховете, необвързани с конюнктурна тематика и временни възхвали.

Като ученичка Веса Паспалеева получава автограф от чичо Стоян: “На момичето, което се зачете в хубавата книга и забрави да влезе в час”. Това момиче тя носеше и съхрани у себе си през целия живот.

Пролет в Родината

Топлият ветрец люлее
цъфналите дървеса,
всякоя тичинка пее,
всяка капчица роса
стига чак до сърчицето
на цветенца и треви.
Планината чиста свети,
гиздаво се премени!
Пролет волна гръд повдига,
пият корените сок,
малка, палава авлига
пей над бистрия поток…
Колко нежност, колко слънце
трепка в пъстрите крилца!
Ех ти младо житно зрънце,
радвай се на пролетта!