Нежна, ранима и чувствителна до святост, осенена с божествената дарба – неповторима, несрещната до днес, Христина Морфова остава една от най-забележителните оперни певици на XX век. Личност сложна и безспорно трагична, духовно и етично пределно богата
В историята на операта на XX век българката Христина Морфова / 1889- 1936/ е наистина явление от световен мащаб. Би трябвало да се гордеем с нея, често да я споменаваме (но нали сме си малко чуждопоклонници, склонни сме да забравяме нашите велики артисти). Невероятният й глас – цели три октави! – я прави сравнима единствено с Мария Калас. А и музикалността й, техниката й, маниерът на пеене са съизмерими с мащабите на великата гръцка певица. И само две неща са й попречили да стигне до нейните висоти: не толкова едрата й, възпълна фигура, а преди всичко – нежеланието й да прави кариера извън родината си – била е убедена, страстна патриотка. Чувствала се е българка до мозъка на костите си! От онези, които отдавна не виждаме в българската опера. След нея почти всички големи наши певци предпочетоха да работят за чуждите сцени и публика, а в края на кариерата си се завърнаха да събират лаври в България. Докато великата Морфова искаше да твори преди всичко у нас, да пее на български, да радва българската публика, но тук повече й пречиха, завиждаха, унижаваха, отколкото уважаваха… Оцениха я истински, както нерядко се случва в България, едва след смъртта й.
От 1910 до 1920 година Морфова е вече европейска знаменитост. Прага, Бърно, Братислава, Мюнхен, Бреслау (Вроцлав), Берлин, Дрезден, Хамбург, Милано, Лондон аплодират голямото изкуство на гласовитата българка. Лондонска звукозаписна компания прави първите й грамофонни плочи, които са съхранили за нас, макар и с несъвършената техника от епохата, нейното необикновено певческо и музикантско дарование. Тя е наистина „гласов феномен”, „изумително дарование”, както ще кажат критиците. И най-главното: тя умее да прави музика с гласа си. Не случайно нейните съвременници са казвали, че пеенето й е създадено, за да радва ухото, защото и за самата нея то е било „радостна необходимост”. Както знаем певците са обикновено два вида – „направени” след упорита работа с педагози или самостоятелно, и „родени”. Христина Морфова, без съмнение, е от втория вид. Била е родена за пеенето и то е било нейният живот.
На върха на славата си, вместо да продължи кариерата си в цивилизована Европа, тя се връща в родината си, за да даде своята дан за младата българска оперна култура. Но въпреки любовта и признанието на публиката, сред колегите си среща повече завист и недоброжелателство. На едно от представленията й на столична сцена бива дори освиркана! Пее, преподава заедно с вярната Людмила Прокопова, концертира редовно из страната, режисира (тя е и първата жена- режисьор у нас), но, все пак, остава недооценена. Българската завист я тормози непрекъснато.
“Тя беше истинско чудо. Пееше със затрогваща простота, без поза, без предвзетост – тъй както се разказва приказка на дете, владееше във висока степен изкуството да разгадава и тълкува тоновите символи, чрез които компонистът изразява своето съзерцание на прекрасни и възвишени образи и идеи. Тя притежаваше ключа, който отключва човешките сърца, за да ги направи достъпни за това съзерцание”…
В Париж проф. Жак Иснардон слуша Морфова и й казва: “Вашият глас е много по-хубав от гласа на прочутата италианска примадона Аделина Пати. Вие сте българският славей!”
Окрилена от любовта на европейската публика и от вниманието на музикалната критика, певицата решава да се върне в България. С пианистката Людмила Прокопова наемат жилище в София, на ул. “Паренсов” №29. Христина репетира усилено ролята на Лакме от едноименната опера на Лео Делиб. При първото си появяване на софийската сцена. Морфова е освиркана от завистливи колеги.
Подвикванията започват, преди славеят да е отворил уста. Те обвиняват актрисата, че живее повече в чужбина. Присмиват й се, че е дебела. Дори ръководството на операта изтъква, че с подобна визия не бива да се появява на сцената. Певицата не остава длъжна на грубите нападки. От сцената тя се обръща към публиката, сред която са и нейните колеги, с думите: “Господа, жалко! Не очаквах такъв прием в родината си, за която тръгнах с такава радост. Нека всеки да разнася българската песен толкова, колкото съм я разнасяла аз!” Спектакълът на “Лакме” минава с успех и с нестихващи аплодисменти на зрителите.
Скоро друга клюка съсипва напълно живота на прочутата ни певица. Разнася се мълва, че примадоната има любовна връзка с Людмила.
Тъмно петно е лепнато върху нейната кариера. За да спре клеветите, Морфова се омъжва за инженер Любен Лукаш, който отдавна обича певицата. Но дотук спират опитите й да запуши устата на завистниците. От брака й не се получава нищо. Христина е на 37 години и е на върха на славата си. При всяко турне с нея е вярната й Людмила. Съпругът е на заден план и накрая бива съвсем забравен. Нейните братя се опитват да променят нещата в личния й живот. Тя обаче отбива атаките им с думите: “Оставете ме на мира, нужно ми е спокойствие!”
На 1 юни 1936 г. автомобилът, в който е известната певица, катастрофира край Пирдоп. От всички пътници загива само тя.
Коментирай първи