“Едно сърце не може да забрави преживяното” – така румънската кралица Мария обяснявала тъгата, която никога не я напускала. Именно заради нея тя решила да посети Южна Добруджа, където се влюбила в брега край Балчик. През 1921 г. Мария купила градини и лозя от местните жители с идеята да изгради сред тях летен дворец.
Най-голямото богатство на Мария де Единбург в началото на светския й живот била нейната фамилия. Родена през 1875 г. в графство Кент, тя била внучка на английската кралица Виктория, а сред останалите й роднини били най-бляскавите монарси на Европа.
Като всяка млада жена и тя мечтаела за брак по любов, но тази мисъл изглеждала твърде опасна на нейните родители. Затова през 1893 г. те я накарали да приеме предложението на румънския принц Фердинанд, бъдещия крал на страната. Заради отговорността, наложена от общественото й положение, Мария била принудена да се раздели с тогавашния си таен годеник – капитанът от флота Морис Бург.
Това не се оказало единственото й разочарование. Въпреки че новият й съпруг бил изключително галантен и внимателен с нея, тя дълго време се чувствала самотна. Родила 6 деца, но не успяла да получи правото да възпитава пряко първородния си син Карол, наследник на престола. В началото на ХХ век се влюбила в румънския аристократ Барбу Щърби, но отношенията й с него не й донесли нито спокойствие, нито разбиране. В разгара на Първата световна война се запознала с канадския предприемач Джоузеф Бойл. Близо 30 години след първото си увлечение, тя най-накрая разбрала какво е взаимност в любовта. Но щастието й било твърде ефимерно. Няколко години по-късно Бойл починал и Мария изпаднала в дълбока депресия. Не искала да се вижда с никого и чувствала живота си лишен от съдържание.
За да се разсее от мрачните си мисли, както и да избяга от местата, които й носели горчиви спомени, тя решила да отпътува за Южна Добруджа, която след 1918 г. била в пределите на Румъния. Четиридесет и девет годишната кралица била пленена от живописните скали и морето, както и от старите воденици и каменни чешми. Самобитната красота на мястото я впечатлила толкова силно, че тя решила да си построи дворец, който да бъде като пристан за нея. Затова го нарекла “Тенха юва” – “Тихо гнездо”.
Мария поканила най-добрите архитекти от Италия, за да оформят облика на резиденцията. Посъветвала се и с няколко десетки ботаници, за да избере най-устойчивите и колоритни растения. Сред тях имало и много редки и ценни видове като черни холандски лалета, тайландски орхидеи, жасмини, японски рози и десетки други видове храсти и цветя. Разположени около каменните алеи, водопадите, каналите и чешмите, те оформяли една уникална атмосфера.
Мястото постепенно започнало да привлича все повече представители на румънската аристокрация, особено след прекарването на електричество и построяването на множество вили. При проектирането на Двореца били съчетани много умело източни и балкански мотиви, които оформили специфичния му чар. Освен основната сграда, били построени и други, които придавали допълнително удобство на гостите – винарска изба, параклис, гаражи, телеграфна станция…
Но както при всички други щастливи събития в живота си, и при това Мария не успяла да се радва дълго време. Веднъж през 1938 г., по време на една вражда между двамата й синове Николай и Карол, тя застанала между тях, за да ги помири. Но куршумът, изстрелян от единия от тях за да рани брат му, уцелил смъртоносно Мария. Тя починала няколко дни по-късно в болницата в Брашов, а след смъртта й се нароили десетки слухове.
И до днес не е ясно дали точно това е причината за неочакваната й гибел. След този трагичен инцидент сърцето й било съхранявано в мраморен саркофаг в параклиса в Балчик. Две години по-късно, чрез спогодбата, подписана между цар Борис III и румънския крал на 7 септември 1940 г., Южна Добруджа била върната на България. Така Дворецът станал достояние на всички, които искали да се докоснат до царствената му архитектура и живописни градини.
Системните грижи за Двореца започнали през 1955 г. Началото на Ботаническата градина било поставено от академик Даки Йорданов. С течение на годините биолозите успели да осъществят обмен с повече от 450 градини от цял свят. Затова разнообразието надхвърлило 3000 вида растения, 120 вида бамбук, 200 вида кактуси и стотици други растения.
Днес Дворецът и градините около него продължават да впечатляват с уникалността си и да напомнят за една от най-енигматичните владетелки на миналия век.
„Това е история за любовта. Любовта, която не познава граници. Онази, грешната. Праведната. Лудата. Любовта без епитети, без въпросителни, без съмнения. Любовта, която идва веднъж, но дори когато си отива, остава близо до нас. Да, тя съществува, дори и да не вярвате в нея. Има различни форми и имена; понякога е кратка, а друг път трае цял живот, но независимо от отреденото ни с нея време, целта й е една: да ни направи по-щастливи.
Любовта живее в моето сърце непрекъснато. Нито едно сърце не може да забрави преживяното“.
Тези думи принадлежат на румънската кралица Мария – жената, която обичала да казва, че сърцето й завинаги ще остане в Балчик. Тяхната любов започнала през 1921 г., когато Мария за пръв път посетила малкия крайморски град (по това време част от Румъния). Останала очарована от спокойствието на мястото, както и от живописния морски бряг. Запазила спомена за красивия Балчик и не след дълго се върнала отново…този път завинаги.
По материали и снимки на РИМ-Добрич, Двореца–Балчик!
Благодарим!
Добрин Добрев
Коментирай първи