Българската Сара Бернар – добруджанката Адриана Будевска – светилото на Народният театър „Иван Вазов”
На 20 февруари 1949 г. една 70-годишна дама – най-голямата ни драматична артистка Адриана Будевска, е почетена с юбилей в Народния театър в София. Тя живее от 1937 г. в Аржентина при единствения си оцелял син. Но тогавашният премиер Георги Димитров я повиква да се върне в родината. С този жест се измиват помиите, лиснати някога върху Будевска. Едва 49-годишна, тя е пенсионирана през 1926 г. от управата на театъра, за да се дадял път на по-младите.
Юбилеят завършва с разкошна вечеря в чест на Будевска в бившия царски дворец „Врана”. Там, наред с другарите Вълко Червенков и Антон Югов, идват и видни за времето артисти и други обществени дейци. Министър-председателят Георги Димитров се показал като любезен домакин, а по средата на тежката вечеря държал прочувствена реч за бъдещия разцвет на социалистическата култура.
Будевска е родена в Добрич на 29 ноември 1878 г. Баща й бил търговец, но много доверчив, поради което и пропада. Едно от най-смелите му „предприятия” било открадването на жена му Василка, сочена като една от най-големите хубавици в Добруджа. Та, търговецът грабнал момата като гергьовско агне и я отнесъл на ръце при попа пред очите на смаяните очевидци.
Бащата не се разделял с Библията, но изглежда, че таланта си Адриана наследява от майката. Майката имала ненадминат усет за ритъм и грациозност. Дори и когато щерка й била вече прочута артистка, тя я критикувала при танц на сцената да не прави ъгловати движения и да не показва лактите си.
“Скривай тия чукани”, гълчи я тя и й показва как, без да се размахват лактите, може да се постигне голяма грациозност.
Будевска всъщност израства със семейството на брат си Ганчо, който като артилерийски офицер скита от гарнизон на гарнизон. Заложбите на бъдещата артистка са видни от най-ранната й възраст. Най-напред копира близките си – облича техните дрехи и ги имитира. За пръв път обаче участва в театрално представление във Варна, където завършва гимназия. Там тя изиграва ролята на мъж – истински ерген със засукани мустачки и закачлив ухажор.
Първоначално обаче малката не е наясно каква иска да бъде, когато порасне. В първите класове на прогимназията е съученичка с Евгения Елмазова – бъдещата писателка Евгения Марс, по-известна като музата на Иван Вазов. Според Марс тогава Будевска била живо момиченце, игриво, понякога бъбриво, а най-често – мечтателно.
Адриана Будевска дебютира през 1889 г. на сцената на театър „Сълза и смях” в ролята на Василиса във „Василиса Мелентиева” на Александър Островски. А след това и като Доня Долорес в мелодрамата „Отечество” на Викториен Сарду. След няколко години постъпва в трупата на Народния театър и скоро се утвърждава като абсолютната примадона. За по-малко от четвърт век тя подготвя повече от 100 роли.
Наистина, една изумителна работоспособност и раздаване на сцената! Школата й е великолепна, владее до съвършенство както тялото, така и гласа си. Актьорският й диапазон е впечатляващ – тя се превъплътява еднакво успешно и в Рада от „Под игото”, и в Костанда от „Свекърва”, и в лейди Макбет на Шекспир, и в библейските Юдит и Далила. Освен тях, изпълнява роли от Островски, Гогол, Чехов, Молиер, Расин, Корней, Ибсен, Шоу, Кнут Хамсун, Иван Вазов, Васил Друмев, Антон Страшимиров, Пейо Яворов, Кирил Христов.
Будевска бързо става любимка на публиката, омагьосана от вдъхновените й изпълнения, нейната безспорна красота и женско очарование на сцената.
Театралните критици от епохата признават, че Адриана Будевска е „най-забележителната българска трагическа актриса, равна по талант на най-големите европейски актриси днес”. Сравняват я с французойката Сара Бернар, италианката Елеонора Дузе, а в по-късна възраст и с рускинята Ермолова.
Сред големите й постижения, а те са толкова много, не могат да се отминат Офелия от „Хамлет”, Луиза от „Коварство и любов”, Амалия от „Разбойници”, Мила в „Полите на Витоша” и може би на първо място Ибсеновата Нора от „Куклен дом”. Тя е първата изпълнителка на тази сложна роля. Нейните съвременници я определят като връх в блестящата й кариера.
„Личното страдание в моя живот ми помагаше да разбера своите героини и да ги пресътворя на сцената”, споделя самата тя. А животът й е труден още от самото начало. Горчивини и мъки я спохождат непрестанно. В детството си бъдещата актриса е нежно и слабо момиченце, което все пак оцелява, след като тежка заразна болест отнася в гроба двете й по-големи сестри.
През 1901 г. Адриана Будевска се омъжва за Христо Ганчев, талантлив артист и човек със силен дух. Но за съжаление, остава млада вдовица. Тя е едва 34-годишна, когато го изгубва. Той умира от тиф като участник в Балканската война през 1912 г.
След няколко месеца Адриана ще роди единственото си момиченце, което скоро ще умре. В Торино, Италия, ще загине и големият й син Гани, студент по химия последна година, който участва в социалистическото движение за сваляне на правителството. След това ще преживее и съдебен процес срещу по-малкия – Вили, също социалист-бунтар, но той ще успее да избяга в Аржентина. В Южна Америка Вили Ганчев ще стане един от най-добрите пилоти.
При него по-късно Будевска се приютява за цели 11 години, след като през 1926 година, в творческия си апогей, е… уволнена от Народния театър. А предишната година й е устроен национален юбилей и получава орден от Борис Трети.
Будевска остава цели десет години извън сцената и това е голямо страдание за нея, докато накрая, изгубила надежда, че ще се върне в театъра, емигрира в далечна Аржентина, където намират приют много български емигранти.
„Останах без криле, без дух, без красота, слънце и въздух!” – възкликвала покрусена Адриана Будевска пред най-близките си приятели. Мястото й в Народния театър ще остане завинаги празно. С времето името й ще се превърне в легенда. Днес гордо го носи Бургаският драматичен театър, един от най-добрите у нас, със славна история и прекрасна трупа. На нея са кръстени и много улици и читалища в страната. За срам на Добрич родната й къща, която е със статут на музей от 1978 година, сега е оставена да се руши, а двора й превземат двуметрови бурени!
Искрено се надяваме общината да планира средства за възстановяването на родната й къща и музей.
На 20 август 1937 г. когато заминава с кораб от Хамбург за Южна Америка, Будевска взема с малкото дрехи и лични вещи и пликче със семена на цветето латинка от бащиния си двор в Добрич. Засява ги в дома си в Буенос Айрес и това е веществената сантиментална връзка с родината, която тя обожава и за която дълбоко страда. След години нейните внуци донесоха в Добрич от латинките, които е отглеждала, а също и друга скъпа реликва – българската мартеничка, с която се е закичвала всеки 1 март през годините на изгнанието си. Тогава тя не е вярвала, че ще може да се върне на родна земя.
Неин горещ почитател обаче се оказва вождът Георги Димитров и за щастие той я кани да се завърне в родината. Може определено да се каже, че стъпването й на българска земя на 22 юни 1948 г. е триумфално. Тържествено я честват в Народния театър. Тогава получава златен орден за наука и изкуство и златен пръстен на изкуството.
Животът я напуска на 9 декември 1955 г. Но завинаги остава заветът на великата българска драматична актриса, записан в тетрадките й – „Научи се да бъдеш истински горд, а не случайно издигнат човек !”
БР. За написването на статията са ползвани материали на Огнян Стамболиев, Петър Величков и Музей на Народен театър „Иван Вазов”Благодарим!
От Добрин Добрев Добруджанеца
Коментирай първи