В няколко поредни дни ще поместим отличените творби на учениците от българските училища в Кипър, участвали в конкурса на „Българският Вестник” и Къща-Музей Иван Вазов.
Щастливи сме, че инициативата ни бе приета добре и децата се постараха да пишат по зададените теми. Благодарим им и пожелаваме успехи по пътя на Словото!
„И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
И Бог видя, че светлината беше добро.”
Малко са нещата, които наричаме изконни и вечни. Колко от тях са ценностни и типични за нас българите? Кои от тези ценности откривам в чертите на характера си, в начина си на поведени, в общуването ми с околните?
Колко светлина и топлина има във всеки от нас и колко от нея сме готови да споделим?
Всеки човек намира смисъла на своето съществуване вярвайки в нещо. Нещата, в които вярваме са различни, но силата на нашата вяра ни сближава. Тя прави хората силни. Българите винаги са вярвали в себе си, в земята, която ги храни и в Бог, който им е дал частица от райската градина за дом.
Чувал съм една мисъл, която твърди, че надеждата умира последна. Харесва ми, но мисля, че не е измислена от българи. Това, което аз знам от историята на България, от героичното й минало и безстрашнитеѝ ханове, хайдути, комити, революционери и незагубилите нито една битка и бойно знаме български войни е, че надеждата в нас никога не е умирала и няма да умре. Безсмъртна и неугасваща и също толкова дълбока и безусловна е и любовта у българите. Любовта в българското сърце е безгранична и безусловна.
Аз живея в чужбина и знам колко много чужденци се възхищават на българското гостоприемство и доброта. Не мисля, че човек, който няма сърце да обича целия свят, е способен да протегне ръка, да предложи подслон и храна на непознат. Също от българската история знам, че България е била под византийско, а по-късно и петстотин години под турско владичество. Тези които ни поробвали, правили опити да подменят езика, религията и обичаите ни, разрушавали храмове и убивали народни будители, но не потъпкали вярата българска.
През тези дълги години без църкви, училища и духовни водачи нашите деди запазили българското в себе си благодарение на своята силна вяра, неугасваща надежда и гореща любов и с онази премъдрост, която произхожда от тях. Премъдростта да устоиш, уповавайки се на изконното и вечно ценно българско начало.
И казал Аспарух: Да бъде България.
И всички видели, че България е светлина.
И светлината е добро.
И няма да угасне!
Радослав Колев
Ученик от у-ще „Д-р Петър Берон” гр. Ларнака
7-ми клас
Коментирай първи