Емилия Воденчева: Не е особено приятно да се чувстваш като дърво без корен, колкото и добре да се грижат за теб!
Уважаеми читатели и приятели
Девета поредна година „Българският Вестник” в Кипър с удоволствие представя видни наши сънародници в родината, Кипър и по света; кипърци, завършили в България и приятели на българите и България.
Кризата в Кипър накара много наши приятели и сънародници с голямо съжаление да стегнат куфарите и да потърсят по-добро място от острова на Афродита, място, където да могат да работят и живеят достойно. Не защото не харесват острова на любовта, а поради факта, че останаха без работа.
В новата ни рубрика – „Кипърските българи по света” разказваме за сънародници, които си тръгнаха от Кипър и отново успяха да намерят своето „островче” на добре платена работа и достоен живот. Техните разкази и полезна информация ще ви бъдат от полза, ако и вие решите да тръгнете от Кипър, за да търсите работа по широкия свят.
Онлайн варианта на вестника улеснява комуникацията с вас не само в Кипър, но и по всички кътчета на земното кълбо. Вече знаем, че имаме наши читатели и приятели, „кипърски” българи в Китай, ОАЕ, Щатите и навсякъде в Европа.
Днес ще ви разкажем за едно семейство – тя е българка, а съпругът й е от Нигерия. В Кипър срещнаха любовта, тук се роди тяхната дъщеря Стефани.
Приятни минути с разказа на Емилия и Антонио!
Емилия Воденчева е родена в Асенвоград. В Кипър идва в далечната 1992-ра за първи път, редува Кипър с Гърция и от 2004-та до 2013 е непрекъснато на острова.
Съжалявате ли, че напуснахте Кипър? Какви спомени остави у вас островът на Афродита?
Не бих казала, че съжаляваме, но има известна доза носталгия. Имаме прекрасни спомени от острова. В Кипър се запознах със съпруга ми и там се роди нашата прекрасна дъщеря. Опитваме да сме положително настроени и приемаме трудностите като урок, но последните ни години там, не бяха лесни. Цените започнаха да се вдигат главоломно, спомням си, дойде ни една сметка за ток 536 евро, при положение че бяхме изцяло на газ, в супермаркета за три домата платихме 2,50 евро…, всички тези промени ни идваха в повече и решихме да заминем от Кипър окончателно.
Питате дали сме открили „своето място“…, ще започна моя разказ за Дания и Копенхаген с първите си впечатления. Датата беше 3-ти февруари 2013-та. Кацнахме в 8 часа сутринта на летището в Копенхаген, студ, сняг, а дъщеря ми, която беше само на 8 месеца – с 40 градуса температура. След час-два бяхме приети от лекар, направиха на детето пълни изследвания, за щастие се оказа само грип. От тук си правете изводи за уредеността и точността в тази държава.
Когото трябва да получиш някакъв документ след 2 седмици, получавате го след точно толкова, когато трябва да платиш нещо в срок и закъснееш дори с няколко часа, си носиш последствията. Плащаш си глобата и никой не протестира, защото такива са законите и трябва да се спазват.
Копенхаген може да те обърка…, в началото не ми хареса толкова много, но сега, колкото повече го опознавам, започвам да го харесвам. Все още не зная дали сме открили своето място под слънцето, времето ще покаже, но засега се чувстваме прекрасно, особено след като свикнахме с климата. Тя нашата работа стана от фурната – във фризера J.
През 2008 г. Копенхаген е обявен за най-добрия град за живеене в света, а по инфраструктура попада на трето място след Сингапур и Мюнхен. Кои са забележителностите в този град?
Да, невероятна инфраструктура – добре уреден градски транспорт, лекия автомобил е излишен лукс. Прекрасни пътища, няма много ново строителство. Копенхаген е известен със старите си сгради, единственият град в Европа, който не е пострадал от двете световни войни. Градът е световно известен със статуята на малката русалка, която наистина е малка, двореца Хелсингор, който е свързан с Хамлет от У.Шекспир. Не трябва да се отминава и най-стария увеселителен парк в света „Тиволи“, както и зоологическата и ботаническа градини.
Как беше в началото, с какви трудности се сблъскахте?
Трудностите бяха много, не искам да се връщам назад дори в спомените си. Не бяха икономически, а здравословни. Само шест месеца след като пристигнахме в Дания, съпругът ми се разболя. Диагнозата беше страшна – туберколозен менингит, но с Божията помощ, търпение и борба с тази коварна болест, днес мога да кажа, че излязохме победители. Това ни сплоти още повече и ни направи още по-силни.
Какво трябва да знае човек, ако реши да си търси работа там?
Първо – да говори и чете датски език. Дипломи за завършено образование се признават, работа има, но датския не е никак лесен език.
Как става регистрацията, какви документи трябва да си носят хората (преведени, легализирани)?
Първо трябва работен договор. Второ – адресна регистрация и къде да живеете. Това е доста трудно. Когато нямаш документи, налага се да плащаш на черно. Както в повечето европейски страни, и те се опитват да ограничат емигрантския поток. За да посещавате датско училище (напълно безплатно), трябват ви документи, т.е. жълта карта. За да се издаде жълта карта, трябва ви работен договор и да знаете датски. Получава се омагьосан, затворен кръг, но и в Кипър не е по-различно. С жилищата и адресните регистрации положението е същото.
Преди две години беше доста по-лесно, все още се намираше работа с английски език, но в момента е изключително трудно. За да се регистрирате, са необходими валиден документ за самоличност – паспорт или лична карта, валиден работен договор, фиш за заплата за последните три месеца и валиден адрес. Това е дълъг процес, който отнема няколко месеца.
Какъв език говорите вие – английски, немски, датски? Ако не знаеш езика, има ли шансове да си намериш работа?
У дома говорим английски, но в момента учим и датски език. В Дания 90% от населението разговаря на английски в различните институции или в магазините, но повтарям – почти е невъзможно да се намери работа без датски език. Изключение правят само компютърните специалисти, които си намират работа с английски.
Какво работиш, а съпругът ти? Доволни ли сте от работата и начина на живот там?
90% от чужденците в Дания, които не говорят перфектно местния език, работят в почистването и ние не правим изключение. Аз работя като room инспектор в Хилтън, а съпругът ми в една фирма за почистване на новопостроени сгради.
Каква е българската общност в Дания? Колко хора наброява? Има ли български вестници и списания?
Българската общност е доста голяма, но не мога да ви кажа колко сме българите в страната. Живеем на различни разстояния, но за разлика от другите страни, тук българите си помагаме едни на други. Има и доста сайтове в мрежата – българи в Копенхаген, българи в Дания и други, в които има достатъчно информация и възможност за комуникация.
Срещате ли се с българи? Организират ли се някакви български събития там?
Почни всеки ден се срещам с българи. А колкото до събития – да, последната покана, която получихме бе за коктейл в българското посолство, посветен на 3-ти март.
Как се справяте с отглеждането на малката си дъщеря? Ходи ли вече на училище? Говори ли местния език?
Доста по-лесно е от Кипър. След като влезеш в системата, всичко става автоматично. Дори преди да тръгне на детска градина, получавахме писма, с които едва ли не ни задължаваха да я запишем в детска градина. Всички деца в Дания ходят на детска градина и всеки заплаща според това какви са доходите на семейството. В Дания всички майки имат право да ползват месечно 3 дни платени болнични без бележка от доктора, което е още едно улеснение. Стефани е изключително умно дете за възрастта си – говори датски и английски, разбира български, но все още не е проговорила на 100%. Все пак е само на 2 години и 9 месеца, не можем да искаме чудеса.
В предварителния ни разговор ти каза, че бързаш за училище. Какво учиш? Има ли възможности чужденците да усвоят нова професия? Трудно ли е да се интегрираш?
Ходя на училище по датски език. Образованието тук е безплатно – училище, университети, колеж…, стига да имаш желание да учиш!
Какво е отношението на местните към чужденците? Има ли дискриминация – да речем на местните да плащат повече, да имат повече социални придобивки от чужденците и т.н…?
Както навсякъде…, за две години не съм видяла датчанин да работи в сферата на почистването, да не говорим, че местните получават космически заплати. Обаче има и чужденци, които говорят отлично езика и получават техните заплати. Законите са еднакви за всички и дори да има расизъм или дискриминация, не е явен и малко ги е страх да го показват. Социалните придобивки идват автоматично, почти всичко става онлайн и никой не ти вижда очите дори. Детски надбавки, майчинство, увеличение на заплатата, всичко това е автоматично и парите са еднакви за всички.
От десетина дни медиите говорят за инцидентите и стрелбите в Копенхаген. Толкова ли е страшно, чувства ли се напрежение, някакви специални мерки? Има ли страх в хората?
Да, има известна доза страх, но никой не се е затворил вкъщи. Дори и да има специални мерки, никой не може да ги види или усети, полицията си върши работата, гражданите – тяхната, а журналистите си пишат… Тук има доста силно арабско присъствие, разбира се че има и криминален контингент между тях. От полицията заявяват, че са добре запознати с всичко това, но не могат да следят всеки един поотделно.
Какво ви липсва на новото място?
Слънцето, кипърското сувлаки… J.
Каква е разликата в начина на живот и стандарт между Дания и Кипър?
Огромна разлика. Няма „кумбарета“ и всякакъв вид роднинства, няма връзки, „мои и твои хора“. Истината е, че на един кипърец ще му е много трудно, дори невъзможно, да свикне с този начин на живот.
Бихте ли се върнали някога в Кипър? А в България? Какво би ви върнало обратно на острова на Афродита?
Обмисляме вариант, ако не тази година, то догодина да дойдем в Кипър на почивка, но само толкова. Що се отнася до България – все пак сме българи и мечтаем да видим някога нашата родина уредена, чиста, поне малко приличаща на Дания. Ако това стане, повярвайте ми, ние ще сме първите, които с удоволствие ще се приберат. Не е особено приятно да се чувстваш като дърво без корен, колкото и добре да се грижат за теб.
Определяте ли се за щастливци?
Щастливци – не, просто бяхме по далновидни и видяхме какво се случва в Кипър. В личен план – да, щастливи сме.
Какво ще пожелаете на нашите читатели?
На първо място им желаем много здраве, то е най-важното. Да не се страхуват да преследват мечтите си, да не губят вяра в едно по-добро бъдеще, без значение колко им е трудно в момента.
Благодарим на Емилия и Антонио за възможността да надникнем в техния нов живот в Дания. От сърце им желаем много здраве, добра работа и удовлетворение.
Коментирай първи