„Назад към корените ни”

Кипърските българи Теодора и Христо Рабачеви: Рано или късно човек се връща при корените си!

В навечерието на празниците ще ви представя една позната на много българи в Ларнака сънародничка – Теодора Рабачева.

Повече от шест години със съпруга си Христо живяха и работиха в Кипър. Останали без работа, миналата година се прибраха в родината, в родния Исперих.

40 годишната Теодора е родена в гр.Исперих, с висше образование – Екскурзоводство и мениджмънт. Майка е на две големи момчета.

В родния й град я познават като Дора. Има агенция за организиране на тържества и ритуали. Организира партита, чествания, детски рождени дни, сватби, кръщенета, екскурзии и какво ли не още. Учредител и председател е на Скаутски клуб „Хелис-2013“-Исперих.

Теди, липсва ли ви Кипър и приятелите, които оставихте тук?

ООООООХХХХХХ… Много труден въпрос, как да не ти липсват приятелите, които са готови на всичко и по всяко време да се отзоват, как да не ти липсва вечното лято и чистата плажна ивица, как да не ти липсват кипърци, които любезно се усмихват и те приемат като свой.

На какво ви научи Кипър?

На търпимост и борбеност, за да оцеляваш всеки ден.

Прибирайки се в родината, намерихте ли веднага работа? Какво се случи? Имахте ли избор?

Прибрахме се и съпругът ми започна работа веднага на старото си работно място. Аз взех своето съдбоносно решение като създадох Скаутски клуб „Хелис-2013“ в родния ми град.

Лесно ли се живее в България сега?

Не никъде не е лесно, но в България имаш привилегията да си до близките си, имаш тяхната безрезервна подкрепа и най-важното, у дома си.

Какво не одобрявате в системата на управление в родината?

Никой не мисли за малкия човек, човекът, който храни 240 депутата. За този малък, но трудолюбив човечец, който се чуди откъде да плати ток, вода, телефон, интернет, кабелна, да осигури храна и облекло на децата си, да построи дом и да работи за тази държава. Не е нормално да получаваш 400 лева заплата и да оцеляваш всеки месец сред монополистите-бирници.

Защо избрахте България, а не някоя развита европейска страна?

Защото тук си роден, тук е семейството, тук са корените ти. Дърво без корен няма. Рано или късно човек се връща при корените си.

Какво те накара да започнеш работа с деца и защо точно „Скаутски клуб”?

Много обичам децата и с тях се чувствам дете, а скаутството е движение, по което се запалих в Кипър.

Как определяш тази работа – като призвание или забавление?

Интересно, не съм се замисляла, но си давам сметка, че е и двете – призвание и забавление.

Предполагам, чувстваш се полезна, с какво?

Да, разбира се, много е приятно да видиш детската усмивка, умората в очите, желанието да си пръв, да се учиш и бориш. И когато след дълъг ден в гората, това усмихнато детско лице ти каже „Благодаря ти, че те имам леля Дори, не можеш да си безразличен, не можеш да си безпристрастен, очите ти се пълнят с радостни сълзи и емоцията взема връх. Тогава съм щастлива и доволна, че съм научила и дала посока за верния път на някого в живота.

На какво учите децата?

Тук мога да разказвам страшно много, с какво да започна? Учим се да разгъваме и сгъваме палатки, да палим огън, да пазим гората и себе си от пожар, да приготвяме сами храната си, учим историята на нашия край.Тук е мястото да отбележа, че един от обектите на Юнеско е на 7км от гр.Исперих. Това е известната вече и много популярна „Свещарска гробница“ в Историко-археологически резерват „Сборяново“.

Моите скаути активно участват в разкопките на останалите гробници, заедно с екипа на проф. Диана Гергова. Сега сме си поставили амбициозната задача да съберем 100-те печата на 100-те Национални обекта. Ходим много на екскурзии, в които децата се запознават с историята и забележителностите на България.

Организираме и много благотворителни прояви. За 1-ви март изработваме мартенички от рециклирани материали и украсяваме дърветата в централната градска част, подаряваме и мартенички на децата в дома за деца без родители в града, на пенсионери останали без близки и гражданите.

За Великден събираме пари и закупуваме яйца и боя, боядисваме ги и ги раздаваме на децата инвалиди в общината. Изработихме Великденски картички, които продадохме на благотворителен базар, а средствата дарихме за инсулинови помпи за деца, болни от диабет.

Активно се включваме в честванията на националните празници.

Не оставаме безпристрастни и в акцията „Да изчистим България за един ден“ – бяхме първи за най-голям изчистен район.

Боядисахме благотворително и пейките в градския парк.

Сигурно пропускам нещо, но ние не спираме, винаги се събираме и правим нещо.

В България скаутското движение е на 103 години и пламва буквално две-три години след появата му в родината на скаутството в Англия, благодарение на генерал Жеков. Във вашия край има ли традиции движението и откога? Разкажи ни повече за това.

Знам историята на скаутството и уча и децата.За съжаление няма никакви традиции в нашия район. Налагаше се в самото начало да обяснявам на дълго и широко какво е скаут.

Какво ти дава тази работа?

Любов, задоволство, удовлетворение.

Откъде се финансирате, получавате ли подкрепа от общината или от различни спонсори и фирми?

За съжаление почти нямаме спонсори, срещаме разбиране от страна на Общината, но се самофинансираме.

Подкрепят ли те родителите на децата скаути и как?

За това винаги благодаря на Бог. Имам страхотни скаути и супер родители, ако не са те, аз съм нищо.

Идват празници, какво предстои при вас?

Сега активно се готвим за Коледа – ще изпратим подаръци на децата в Мизия, ще коледуваме в център от семеен тип за инвалиди, ще празнуваме с децата на дома в града.

Какво си пожелаваш през новата 2015-та година? А на децата?

Здраве, здраве и пак здраве! Защото ако човек е здрав, може всичко.

На децата да са здрави, борбени, добри ученици и моите най-добри приятели.

Вашето послание към българите в Кипър и по света?

Не губете вярата си, не забравяйте националността си, бъдете велики българи и някога, след дългия гурбет се върнете към корените си. Много здраве и успехи на всички през новата година, дано е по-добра от изминалата и Бог да ни пази.

Теди, благодаря ти! Радвам се, че си намерила своето призвание! Пожелавам на теб и твоите скаути много успехи и щастлива Нова година!