Млади надежди в тениса

Ставрос Хадживарнава със стипендия в престижната Тенис Академия на Ник Болетиери в Брадентън, Флорида

DSC_0178Ставрос: „Вярвам, че един ден ще стана №1!“

С десетгодишния Ставрос Хадживарнава и родителите му Маринела и Неоклис Хадживарнава се срещнахме на летище Ларнака, часове преди отлитането им за България за участие в тенис турнирите Албена 2014.

Малкият Ставрос току-що се бе върнал с майка си от Щатите, с приза на академията на великия Ник Болетиери и спечелил годишна стипендия за учебната 2014-2015 година. Прекрасна новина за семейството, което дава мило и драго за обучението и израстването на двамата си сина тенисисти – Ставрос и Николас, спечелили десетки медали на детските турнири в Кипър и България.

До тях неотлъчно е тяхната майка, сънародничката ни Маринела Т.Хадживарнава, превърнала се в техен мениджър и стълб на вярата в успеха.

Ставро, кога започна да играеш тенис?

Започнах на четири години, моят чичо е треньор по тенис, отидох на кортовете да гледам, хареса ми и един ден стъпих на корта за игра. Чичо ми намери малка ракета и така започнах. Беше ми по-интересно да съм на корта, отколкото в детската градина. Първото ми състезание бе в Никозия, където загубих във втори кръг. Но после дойдоха победите и вече имам внушителна колекция от купи и отличия.

Началото беше трудно, имаше много стрес, треньорите ми казваха да играя на едната страна, аз играех на другата…, но го преодолях и сега съм спокоен, играя и побеждавам.

Как се стигна до академията на Болетиери във Флорида?

Мама четеше нещо в интернет, попита ме дали искам да опитам да играя там. Разбира се, че исках. И така стигнахме до Америка и получих приза си лично от  великия Ник Болетиери, който е треньор №1 в света. Там се запознах с много деца като мен от цял свят. Там видях много известни тенисисти, които тренират, работят много здраво – Мария Шишкина и други.

Не ти ли липсват игрите, все още си малък, а живееш живота на спортистите – режим, тренировки, специален хранителен режим?

Да, опитвам се да намеря време и за приятелите, за да поиграем, но почти всичкото ми време преминава в учене, тренировки, състезания, витамини, протеини, доктори и т.н… С приятелите играем различни компютърни игри, не ритаме топка, не ми харесва особено футбола.

Сега отиваш при баба в Плевен, там ще си позволиш ли по-спокоен режим и малко време за приятелите?

Да, там ще си почина малко, ще се видя с братовчедите ми, а след това ще имам тренировки и състезания. Имам няколко турнира в България и ще се боря здраво.

Как реагират приятелите ти от Лимасол на твоите успехи и награди?

Радват се, казват „Браво, чудесно“, виждат ме по вестниците, в новините и се радват, че сме приятели.

Щастлив съм с това, което правя. Благодарен съм на моите родители, че са винаги до мен и винаги ми помагат.

Какво е чувството да си по-различен от другите деца?

Мечтая един ден да стана топ-тенисист и вярвам в тази мечта! Много харесвам Григор Димитров, той вече е в топ-10 и е българин. И носи слава за България. Харесвам и шотландеца Анди Мъри, който е едни от най-добрите играчи сега. Харесвам още Роджър Федерер и Джокович, които имат невероятна техника и никога не се предават.

Имам няколко треньора в Кипър, Петрос Багдатис, брата на известния тенисист Маркос Багдатис, Кристофър Купронзас, Филип, Владис и Стелиос Карпас. Вярвам, че един ден ще стана №1!

Разговорът продължи с майката на Ставрос – Маринела Хадживарнава, неговият най-голям фен и поддръжник

DSC_0170Решението да отидем в Щатите се оказа правилно. Посещението на една от световните топ академии на Ник Болитиери, където се подготвят най-известните имена и олимпийски надежди в тениса и баскетбола в Америка и света.

Ник Болетиери основава школата си NBTA (Nick Bollettieri Tennis Academy) през 1978 г. и 9 години по-късно тя е купена от мениджърската агенция IMG. Той обаче продължава да ръководи академията, която се намира в Брадентън, Флорида, и се простира на 190 акра край Мексиканския залив.

Това място е известно още като Острова на мечтите. В нея са се обучавали девет състезатели, които в определен момент са били номер едно в света. Това са Борис Бекер, Мери Пиърс, Джим Къриър, Моника Селеш, Андре Агаси, Мартина Хингис, Марсело Риос, както и сестрите Винъс и Серена Уилямс.

Най-успешният сезон на Болетиери е през 1987 г., когато 32-ма негови ученици играят в основната схема на “Уимбълдън” и 27 – на US Open. През 1999 г. Болетиери е избран за треньор на годината в САЩ. Твърди се, че той има неповторим нюх да открива бъдещи шампиони.

Агенцията IMG, която освен че се грижи за обучението на 208 деца, организира турнири за тях и им помага да пробият в големите състезания.

3 sinaНевероятно място с още по-невероятни хора. Спасителката на детския басейн например, беше бивша олимпийска шампионка по плуване, която сега е на 70 години. Говорим за едно от най-високите нива на подготовка в света. Видяхме хора с цел и мечти, готови и работещи да ги постигнат.

Радвам се, че Ставро не се изплаши от присъствието на такива големи имена в спорта. Програмата е тежка и натоварена, залага се не само на отличната подготовка, но и на физическата и психическа издръжливост на спортистите. Доволна съм, че Ставро се държа като истински мъж. Ставаше рано и в 6,30 вече беше на корта. Шест часа тренировки, а след това и други видове физическа подготовка. Чувах как треньорите непрекъснато им подвикват: „Ти можеш, трябва да си силен, трябва да си твърд“, насърчаваха ги, но и изискваха много, всичко от тях. В един момент си казах – Боже, ще може ли детето ми да издържи. Но гледайки усмивката му, адреналина, който го държеше на крака, когато те не искаха вече да го държат, вдъхновението му – всичко това ми даваше сигурността, че не сме сбъркали в този избор. Треньорът му вдъхновяваше децата с фразата: „Трудът побеждава таланта!“ Ако не се трудиш, нищо не се постига, колкото и талантлив да си. Ставро разбра, че трябва да има големи мечти, ясно поставени цели и да се бори докрай. Докосна се до енергията на големите личности в спорта, с очите си видя начина им на живот, упорития им труд и мотивираност. И направи своя избор – тениса.

На моменти не изпитвате ли угризения, че го лишавате от детство?

Много пъти съм мислила по този въпрос…, когато го видя преуморен от тренировки и заспива на канапето или в колата, когато няма време да прочете някоя книга от училище, или нежеланието му да откликне на поканата на децата за една игра на топчета заради преумора. Много пъти сме говорили двамата за това. Не съм амбициозна майка, която с цената на всичко иска детето й да отиде на върха. Но той го иска и не се предава на умората. Работи много, като в учебно време тренира по 2,5 часа дневно, а през ваканциите – пет-шест часа на ден, с две седмици абсолютна почивка.

10574235_10201537569241280_1164630124338115395_nДнес говорим за Ставрос, но и Никола играе тенис. Кой е звездата?

Не зная кой е звездата от двамата, но определено ще имаме звезди. Никола е на осем години, по-малък е, но тази година отивайки в София, той спечели турнира. Децата играят на турнирите за Кипър, но лошото е, че тук вече почти няма тенис федерация, в Кипър сякаш не вярват в спорта и не дават пари за спорт.

От миналата година Ставро е записан в българската федерация по тенис и играе на всички национални първенства за България. Там е друго. Покрай успехите на Григор Димитров има възход и вяра в младите надежди, намират се пари за турнири, непрекъснато се прави нещо с подкрепата на федерацията. Тениса е един от скъпите спортове и различни организации помагат за екипировка и оборудване. Тениса е много пари и още много, много труд. Миналата година той спечели второто място в Албена и си тръгна за Кипър, а в същия момент това второ място може би беше много важно за някои деца, които играят в  България. Системата е точкова и всяка спечелена точка те издига напред в ранглистата.

10609727_10201537761006074_6716253631859914406_nМайка „Кураж“ за своите деца

Сега какво предстои?

Усилена работа. Той спечели едногодишна стипендия в академията на Болитиери в Щатите и девет месеца ще тренира и учи там.

Сега като бяхме там, той стигна на финалите, игра с едно американско дете и взе второ място. И тези две деца спечелиха стипендията за една учебна година. Трябваше сега, за тази учебна година да отидем там, но в предвид че имам и други две деца, отложихме за догодина. Ще трябва да го придружа и ще го направя. След година той ще е малко по-голям, по самостоятелен и за тези девет месеца Ставро трябва да се докаже в Nick Bollettieri Tennis Academy. Ако се докаже, академията го поема изцяло и оттам само нагоре, към върха.

Там се работи на три основни принципа: дисциплина, отговорност и усърдие. Целта е да всеки техен ученик или студент да достигне върха на своите потенциални възможности както на корта, така и извън него. Те не само подготвят тенисисти, но и възпитават личности. Девизът на Ник Болетиери е “Да се съберем – това е начало, да останем заедно – това е прогрес, да работим заедно – това е успех”. Вярваме, че годината на Ставро в Академията ще бъде добър старт и сигурен път към успеха.

Мери, щастливи ли сте от всичко това, което се случва?

Да, щастлива и благословена съм и благодаря на Бог за моите три прекрасни момчета. Цял живот не съм спирала да мечтая. Ние сме голямо семейство, живяхме три деца в един апартамент от 64 кв и делях една стая с моите братя. Едно средностатистическо семейство, бедно, но щастливо. Вечер като си лягах си мечтаех да имам голяма къща с басейн, тогава дори не бях виждала такава къща, мечтаех за три деца, финансова независимост…, и един ден това се случи.

1238153_4659417983620_2015323683_n (1)Докъде се простират мечтите на една мъжка майка, посветила живота си на израстването и развитието им като личности?

Някъде бях прочела – „Моят лимит е небето“, аз бих казала сега – „Моят лимит е Галактиката“. Трябва да мечтаем, неспирно, трябва да вярваме, това, което не ни убива, ни прави по-силни! Нищо не е лесно, но съпругът ми е винаги до мен. Двадесет години сме заедно, бяхме деца като се запознахме…, помагаме си и се подкрепяме взаимно и следваме мечтите си.

Спомням си, че като родих третия ми син, много хора ми позвъниха, поздравяваха ме, „Браво Мери, ти си майка-героиня“. Казвах си, какво толкова съм направила, майка ми също е родила три деца, но никой не й каза, че е героиня. Но една късна вечер, когато вече бях изкъпала децата, кучето, изморена, легнах на дивана и заспах. Събуждайки се сутринта, се сетих за една такава утрин с майка ми – върна се милата от нощна смяна сутринта малко преди да тръгнем за училище. И докато ние подскачахме около нея, говорехме й, тя милата заспа на канапето, капнала от умора. Явно следвам нейния път, всеки ден много твърда програма, много тичане, много отговорности, но съм щастлива майка.

Какво ви предстои сега в България?

Турнир в София, национален турнир в Албена и регионален турнир в моя град Плевен.

Ставрос Хадживарнава спечели първо място на регионалния турнир в Плевен, а на 24 август осем годишния Никола Хадживарнава грабна купата на международния турнир в Албена, отличие което посвети на двете най-скъпи дами в живота му – мама Мери от Лимасол и баба Коси от Плевен.

Мили звездни момчета, радваме ви се с цяло сърце! Пожелаваме ви всяка изиграна среща да ви носи точка, която да ви приближава към заветната топ-листа! Следвайте смело мечтите си!

един коментар

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*