Стара София отпреди 9 септември 1944 година добре е познавала хората с обратна сексуална ориентация, но никак не ги е обичала. За тях не се говори, не се пише в пресата, но всички знаят кои са, къде ходят, с кого се срещат. И ако все пак някой някъде заговори за този или онзи обратен столичанин – винаги разговорът е пълен с презрение или в най-добрия случай с лека ирония.
Много по-късно едва през 80-те години на миналия век, един талантлив разказвач – Драган Тенев, описва с много доброта най-известния гей в София през първите десетилетия на ХХ век – Кокон Харизанов.
„Коконът” ходеше облече винаги в своя вехт редингот модел 1910, нахлупил кривнатото си на дясно отдавна избеляло бомбе, с набучено на ревера му вечно цвете, обърнато на горе – знак, който казваше;”Аз съм свободен”
На практика бай Харизанов беше безобиден флиртаджия – спомня си Драган Тенев. Мажеше се обилно с избелваща кожата женска помада и най-много се заглеждаше във войничетата, които минаваха край него.
Известният от преди век столичен гей не се казва Кокон. Истинското му име е Васил – той е беден, талантлив актьор, който участва в първия български късометражен филм „Весела България”. Лентата излиза през 1928 година под режисурата на Борис Грежов и по сценарий на Димитър Панчев. Героят на Васил Харизнов се казвал Кокон Харизанов отдето иде и неговият прякор. След филма столичани сякаш забравят истинското му име и когато тайно го сочат с пръст по улиците си казват – „минава Коконът”. Заедно с него в 11 минутния филм „Весела България” участват най-известните по онова време наши актьори: Борис Руменов, Борис Пожаров, Димитър Тодоров, Атанас Николов, Цвета Руменова и Мими Балканска.
Софийският хайлайф признава таланта на Кокон Харизанов, но не спира да му се подиграва на сексуалните наклонности. А той трудно свързва двата края и обикновенно пие бира в ефтините столични клубове отпреди девети септември.
Най-ефтиното заведение в което може да си позволи да иде е „Бирария Батенберг” – намираща се до ротондата „Свети Георги”. През лятото столичният гей и киноартист си избирал маса срещу оркестрантите и си поръчвал халба бира, защото харесал едрият черноок барабанист и му пращал по келнера кебапчета, дробчета, халби. Честичко го заглеждал, вдигал халбата за наздраве. Барабанистът приемал само подаръците и нищо повече. В спомените си голямата актриса Стоянка Мутафова, също ми е разказвала за Кокон Харизанов.
„Аз нямах хабер какво е педераст навремето – говори през смях Стояна – ние растяхме по-друго яче, някогашните деца. Само съм чувала шегички: ”Хайде сега Горна Баня”…
Там се събирали столичните гейове. Като бяхме ученички, не се коментираха тези неща, не знам дали в София е имало много такива хора, но ние имахме само един Кокон Харизанов, когото познавахме. Ходеше с корсет, и като минем край него шушукахме: „Това е Кокон Харизанов”. Даже на нас не ни беше ясно защо той беше такъв, до такава степен сме били по-други. Имаше и още един – Христинка. Ама ние не си давахме сметка – казва Стояна. Интересното е, че в един момент всички гейове в Стара София се сравняваха с Кокон. Ето и разказът на Методи Константинов, който е последовател на бялото братство.
Кокон, беше с походка на кокона. Продаваше вестници пред хотел „Панах”. Имаше особено държание. Него го е издържал Учителят Дънов. А Кокон претендираше, че владее Мондеална астрология. Какви са им били отношенията с Дънов, нямам представа. Но Кокон учеше със средствата на Учителят.
Та за Христинката искам да ти разкажа – продължава Стояна Мутафова и избухва в заразителния си смях. Името му е Христо, ама заради женските му маниери, всички му викаха Христинка. Той се превръща в нещо като добрия дух на Младежкия театър. И зиме и лете той движеше с къси тиролски панталони, за да показва прелестите си. На всяка премиера Христинка сядаше на първия ред и изяждаше с поглед любимите си актьори. Контрастът между снежно бялата риза на Христинка, украсена с черна папионка и „кратките” му гащи, през чийто крачоли стърчаха косматите му крака бе толкоз комичен, че през цялото време публиката зяпаше него и от време на време хвърляше по едно око на сцената.
Коментирай първи