Вино и любов, любов и вино…

Честит празник на всички българи по света!

Виното, In vino veritas

То е още…

„… поезия в бутилка”

„… свещен син на слънцето”

„… върхът на цивилизацията!”

 

4-2
Бистра Долапчиева

За българите хляб, сол и вино вървят неразделно заедно – с тях започва и завършва почти всеки ритуал. А колко е важно виното, е видно от легендата, която казва, че когато влезеш в дома на българина може да не харесаш къщата му – той няма да се обиди, защото не я правил, може да не харесаш жена му – пак няма да ти се обиди, защото и там няма участие в правенето, но виж – ако виното му не харесаш, много ще се засегне, защото го е правил сам!

И сигурно е така, защото още не са избледнели напълно детските ми ваканционни спомени. Зимата на село всеки влизаше при съседа с кана домашно винце в ръце. Всеки се хвалеше със своето и се палеше по темата майсторлък още преди да е замаял глава от божествената напитка. От онова време помня, че най-доброто вино било това, което не иска мезе.

Вярно е, че виното събира хората и ги развеселява, но в упойващата му сила хората са вложили и коварството си. От времето на римляните се разчистват сметки с отрова, смесена с вино. Това е причината в древността чашите, от които царете са пиели да са изработени от метал. Домакинът трябвало да препълни чашите, така че като се чукнат силно, виното да прелее от едната в другата, за да е сигурен гостът, че няма отрова в неговата чаша. Само металът можел да издържи на толкова силен сблъсък. Самото вино, особено червеното, е било много гъсто, за да може да се пренася с кораби по море в делви и да не се разплисква при вълнение. Това налагало към виното да се добавя вода. Съществуват легенди за мелнишкото вино, което било толкова гъсто, че жените го пренасяли в престилките си! Хората в древността са държали много на качеството на божествената напитка.

Свети Валентин - Трифон ЗарезанИ в по-близки времена, през 1889 година, на Световно изложение в Париж, когато мелнишкият производител Манолис Кордопулос получава поръчки за 184 години напред, той ги отказва. Причината е, че за да ги изпълни, трябва да увеличи многократно производството, а това според винаря, ще понижи качествата на виното. Преданията и легендите за виното пътуват през вековете още от славните времена на Траките – най-добрите винопроизводители! И щом Крумовите закони не са успели да спрат винопроизводството, едва ли има сила, която може да го стори!

Наздраве за най-древната напитка! В нея са скрити толкова тайни и чрез нея се разкриват толкова истини! Виното няма душа, но отваря врати за душата.

Бистра Долапчиева

 BG Фактор, Кипър

 

 

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*