Да ги подкрепим!
Преди десетина дни публикувахме призив за гласуване, в подкрепа на две наши деца, участващи в телевизионно шоу за млади таланти – „Musical kids“ на канал Сигма.
Обещахме да ви ги представим и да ни разкажат за своето ежедневие и забързано детство, за приятелите, за къртовския труд, който полагат всеки божи ден, в желанието за постигане на големите си мечти и стремежи.
Ще ви запозная с две невероятни наши деца – Стефани Симеониди и Йоаннис Мелекис. И двамата започнали от ранно детство да се занимават с музика, театър и танци. Деца, родени от български майки, изцяло отдадени на изкуството, силни, борбени, мотивирани да спечелят не само този конкурс, а да стигнат до големите световни сцени и да прославят род и родина.
Днес ще ви разкажа за Стефани, а утре ще ви представя Йоаннис Мелекис, второто дете на известните на всички ни в Кипър актьори Моника и Андреас Мелекис.
Стефани е само на 10 години, усмихнато и чаровно дете, но вече истинска вихрушка от емоции, сила, талант, мотивация и увереност, че сцената е нейното място. Единственото дете в семейството на Златина и Стелиос Симеониди започва да пее и танцува едва пет годишна, следва балетна школа и детска театрална трупа. От малка, още непознаваща буквите, съчинява различни сценки и скечове, където главен герой е самата тя, а мама, тате и баба са нейната възторжена публика. Всяко лято ходи в България с мама и тате, където в красивия Бургас я чака с огромна обич баба й Стойка, братовчедите и приятелите.
Попитах я дали си играе с кукли, дали има време за игра, погледна ме с огромна изненада, „Кукли? Ами няма такава игра! Сама измислям игрите, моите и тези с приятелките ми, пиша разни сценарии, а после ги разиграваме. Защо да си губя времето с кукли, когато мога да играя нещо създадено от мен!?!”
Думичките „свободно време и скука” са непознати за Стефани. Обяснимо е, такова живо дете няма как да скучае. При нея всеки миг е игра, дори и в училището, по време на часовете. Сподели, че се ядосва, когато вдигайки ръка да отговори на въпросите на учителката, тя избира друго дете…
Толкова емоция и заряд не съм виждала в дете на нейната възраст. Всяко движение като че ли е предварително осмислено, а в същия момент изглежда толкова естествено. Мъничка, слабичка, по детски доверчива и добра, а в същия момент – толкова зряла и уверена. Не бих прекалила, ако я нарека „Детето-Чудо”, не като комплимент, а като истинско признание. Сравнявайки я мислено с моята внучка, която е три години по-малка и доста срамежлива, виждам един абсолютен природен талант, изпратен в този живот да ТВОРИ!
Талантът на Стефани е забелязан още в най-ранните й години от майката Златина, която казва, че в рода няма артисти и певци. Но тя самата като млада мечтаела да танцува на голяма сцена.
„Мечтая да порасна по-бързо и да отида в Америка, в Холивуд, да видя, да докосна всичко, до което са се докосвали великите актьори. Искам да играя пред много хора, на големи сцени, да мина по червения килим…, искам да правя кариера в изкуството – мога да играя, пея и танцувам, да участвам в мюзикъли и мечтая за това. Театъра, хорото и песента са трите неща, които обичам и обожавам. Тази е моята мечта и ще работя много, за да я реализирам.
Вече съм ходила в Париж, невероятен град, много ми хареса. Качихме се на Айфеловата кула, а вечерта като светнаха всички лампи, градът се преобрази, беше като някакъв много красив сън. Ходихме и в Лувъра, обиколихме много места, толкова красота на едно място… Питаш ме дали играя, ами това, което правя, мюзикъла, това е моята игра. Репетирам от 10:30 до 16:30 часа в събота и неделя. Уча български и английски, зная добре български, но може и още по добре. Уча във „Вита Димотико” в Арадипу, но ходя и в Медхай за някои уроци.
Харесва ми да си правя малки представления и когато мама се върне от работа, аз й правя изненада с нещо ново. В повечето случаи съм сценарист, режисьор и актьор. Последната ми постановка беше за книгите и за това, колко е полезно да четем книги. Те ни правят по-добри хора, те са истинско забавление. Хем се отпускаш, можеш да се посмееш, какво по-хубаво с книга в леглото и да се тресеш от смях. Това си е истинска забава. Чета всичко, но само книги за моята възраст. Мама има в библиотеката си много книги, които още не са за мен. Тя също чете много, има книги за приключения, любов…, казвам си, мммм, кога ще ми дойде времето и тях да взема в ръка. Е, когато я няма, поглеждам и към тях, но тя все ми казва, че не са още за мен. Нямам търпение да стана голяма и да ги прочета.
Имам и няколко приятелки, с които си споделяме малки момичешки тайни, е , това го правят всички момичета, нали се сещате. Водим си дневници, пеем си наши песни, така се забавляваме. Понякога се сдърпваме за нещо, но аз съм тази, която ги успокоява. Приятелството е важно нещо и трябва да се пази. Не си мислете, че само работя и репетирам.
Питате за музикалното шоу на Сигма…, за това шоу не се готвих особено много. Участвах в два кастинга, като в първия бяхме повече от 500 деца от цял Кипър, а избраха само 22-ма участника. Започнах с кипърска песен, която вече знаех. Дадоха ни да направим една малка театрална постановка и мюзикъл. След втората класация останахме 12 и аз и Йоаннис сме сред тези дванадесет деца. Предстои заключителния етап, финала, на който ще бъдат избрани трима (първо, второ и трето място). Щастлива съм, че съм сред тях. Намерих невероятни приятели, взаимно си даваме кураж за финала. В края на годината, на 28 декември ще бъде заснет финала и тогава публиката и журито ще решат кои са победителите. Доколкото зная, ще го излъчат на 31-ви декември или 1-ви януари.
Всички деца са големи таланти, много добри. Бих искала да призова нашите сънародници да гласуват до 27 декември за този, когото харесат.
Майка ми е мечтала да стане танцьорка, а баща ми актьор. Не са успели, и двамата работят друго, но са запазили тази любов към танца и театъра. Аз ще продължа техните мечти и ще се боря да се осъществят.
Много ми харесва България, обичам тази страна. Баба сега е тук, защото много ме обича. В моето сърце има място и за двете ми родини. Кипър е малка страна и понякога си мисля, че там бих имала повече възможности. Но и там има много таланти. Оставам без дъх, когато гледам предавания с такива деца. Там правят много за деца като нас, дават им се много възможности.
Искам да благодаря на моите родители, учители, на г-жа Моника, която ме въведе в магията на театъра и на всички, които ще гласуват за мен. Зная, че за да успея, трябват три неща: Труд, труд и отново труд!”
Останах възхитена от 10 годишната Стефани. Толкова малка, а вече знаеща какво иска и се бори за да го постигне. Накрая бих казала само „Амин, дай Боже”!
За мен е не само удоволствие, а и голяма чест да представя това талантливо дете, което независимо от натоварената си програма, намери време да седнем и поговорим.
Споделяйки й за предстоящия благотворителен концерт на 5-ти декември, веднага ме попита – „Може ли да дойда и след програмата да изпълня и аз нещо? Ще ми позволите ли”. Един толкова приятен и чист детски жест, който истински ме трогна.
И да призова вас, които четете тези редове, да гласувате за Стефани. Тя си е наше дете, родено и възпитано от българка, осъзнаващо като възрастен, че в Кипър няма толкова много роднини, които биха го подкрепили. Да станем страна от липсващото българско семейство и многобройните роднини на Стефани и
да гласуваме за нея на телефон 90031383 или да изпратим SMS на номер 5577, пишейки МК 03.
Бог да е с теб, мила Стефани! Успех! Следвай с много вяра мечтите си!
Ева Иванова
Коментирай първи