Чара на кипърското село Лофу

Знаете ли къде е селцето Лофу?

Аз не знаех, нищо, че живея 19 години в Кипър. Един неделен ден тръгнахме с приятелка без компас. Имахме нужда от въздух, синьо небе, простор. Не зная как се случи, но се озовахме високо в планината Тродос, търсейки селцето Лофу. С малко объркване, открихме го.

Пътя се виеше през изпепелената миналата година планина. Хиляди дървета и храсти загинаха от пожара, причинен от човешка грешка в няколко села в Тродос, загина и човек. Дълбоките рани бавно зарастваха, младите дръвчета насадени през октомври преди година, всяко оградено с телена мрежа, весело помахваха на минаващите коли.

Точно преди селото ни посрещнаха цъфнали бадеми, а на голямата веранда на селската таверна гърмеше музика, празникът на село Лофу вървеше с пълна сила.

И изведнъж асфалтирания път свърши. Оказа се, че цялото селце е осеяно с тесни калдъръмени улички, по които можеше да мине само човек или животински впряг, но не и автомобил. Показаха ни къде можем да паркираме и тръгнахме по селските улички. Тесни, бели и искрящи от чистота. А къщите, големи, от бял камък, опасани с високи каменни огради, от които не можеш да надникнеш. Но пък ароматът на сувла се носеше навсякъде. Надзърнахме през отворена порта, радостна суетня около голяма маса. Видяха ни и веднага последва покана. Стопанинът на къщата излезе и започна настойчиво да ни кани да влезем и поседнем, да ни почерпят кафе и сладки, а ако имаме търпение да изчакаме, и обяд. Ухаеше на билки, жасмин, бадемов и лимонов цвят. Приехме поканата и седнахме за малко. Любопитно ни беше да научим повече за селото, което съчетава в себе си всичко, определящо го като живописно и излязло като от детските приказки.

Лофу се намира северозападно от Лимасол, на 26 километра от града. Селцето е високо в планината (750 м надморска височина), в съседство със село Пера Педи.

Построено е през годините на арабските нашествия, когато жителите са принудени да напуснат брега за да се защитят. Според венециански ръкописи от края на 15-ти век, селото е именувано Лофу и носи това име и до днес.

По време на британското господство, хълмовете около селото се засаждат с хиляди лози, които променят поминъка на жителите му. Освен билки, там се произвеждат тонове вино и много зивания. В красивите дворове стоят огромни керамични делви, а в големи саксии-искрящо червено мушкато. Красота.

Има няколко селски къщи за гости и хотелчета, малки семейни таверни, училище, което хората използват и за всички събития. Постепенно се превръща в място за селски туризъм, известно с виното и зиванията си. Според последното преброяване, в селото живеят около 50 жители, но дойде ли празник, събота и неделя, оживява от стотиците туристи и гости, дошли да се насладят на приказната красота на каменното село Лофу.

Ако ви е стегнало в големия град и имате нужда от чист въздух и простор, грабвайте семейството и прескочете до Лофу. Ще останете приятно изненадани.

 

Оставете коментар

Вашия email адрес няма да се показва


*


Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.