Царе сме на мрънкането, но не и на действието

За трети път тази година българите в Кипър  (разбирайте, някои),  застанахме пред урните да гласуваме за Народно събрание, а този път и за президент.

За пореден път изключително слаба изборна активност, въпреки прекрасното време. Много от нас предпочетоха да отидат на плаж, разходка в планината или да седнат някъде на по бира, но не и да отскочат до изборната секция в града си. И се питам, след толкова години в чужбина, по-малко българи ли станахме…

Искам да поздравя с отличната организация десетките българи в Кипър, посолството на РБългария в Кипър, които работиха в изборния ден повече от 24 часа, за да ни осигурят правото на глас. В никой град нямаше прословутите опашки и струпвания на хора. И тези, които отидохме до секциите, разбрахме, че от машинното гласуване не боли, че става лесно и бързо!

Благодаря ви, скъпи сънародници, че в този ден за пореден път отговорно и с достойнство изпълнихте ангажимента си към нас, българската общност в Кипър и към България.

За пореден път ЦИК не изпълни обещанията си. Два дни преди изборите някой от ЦИК обясняваше по БНТ, че тази година веднага след изпращането на имейлите с протоколите към ЦИК, изборната комисия може да бъде разпусната и членовете на комисиите може да си тръгнат. И за пореден път стана точно обратното, някои секции в Кипър бяха разпуснати на другия ден в 9 сутринта. Втори ден чакаме ЦИК да качи резултатите от Кипър, за да ви ги покажем, но до момента протоколите на СИК в Никозия и Лимасол не са качени, независимо че медиите публикуват резултати при 100% обработени протоколи.

Друго искам да кажа днес, лично, с голяма тъга…

Помня избори преди 20 и повече години, когато наемахме автобус от Ларнака и ходехме да гласуваме в Никозия в българското посолство, защото секцията за острова беше само една. Чакахме с часове, но не се отказвахме. В годините, когато започнахме издаването на Българският Вестник, настоявахме за повече секции в Кипър, във всеки град. Постигнахме го и практиката повече от 15 години вече е такава. С годините общността ни стигна над 50 хиляди, но от година на година желаещите да гласуват стават все по-малко. Защо?!? Станахме повече кипърци и по-малко българи?!? Или вече не ни интересува какво се случва в родината ни, в която някой ден така или иначе ще се върнем.

Добър урок ни дадоха от ДПС този път! Натриха ни носовете и да се надявам, отвориха ни очите! Български изселници и техни организации в Турция има от около 40 години и в тези избори повече от 100 хиляди души се вдигнаха и отидоха да гласуват за „техния кандидат“! Изборите в България станаха едва ли не темата на деня в техните медии и телевизии, от които открито призоваваха заселниците да отидат да гласуват за техния сънародник. И хората излязоха, къде с подкрепа, къде с подбутване, къде със стотици нарушения в изборния ден, техният вот беше отчетен като редовен! В услужливо поднесените ни от БНТ на час репортажи от Истанбул, Бурса, Чорлу, Измир, гледахме как хиляди сънародници, незнаещи български език, млади и стари заставаха, получаваха помощ и гласуваха…

Днес българските медии отчитат победата на ДПС в чужбина! И ако, недай Боже техния кандидат за президент беше втори, а не трети, на 21-ви ноември щяхме да избираме между „техния“ и „нашия“ кандидат за президент!

В коя чужбина, обаче! Къде сме ние, другите българи, пръснати в различни части по света? Какво се случва и защо?

Живеем в християнска страна, разделена на две цели 47 години… Кипърци не са забравили и никога няма да забравят! Може би е време да научим от тях този урок, че Родината е една!

Приятели, стига сме коментирали и мрънкали в социалните мрежи!

В неделя, 21 ноември ще има балотаж за избор на президент!

Излезте и упражнете своето ПРАВО!

Право, извоювано от бащите и дедите ни! Право за Родина и българска принадлежност!

Защото някой ден ще се върнем!

Ева Иванова

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*


Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.