Президентски избори и Национален референдум на 6-ти ноември 2016

Конституционният съд спря три от въпросите за референдум на Слави Трифонов

Публикуваме по-долу решението на Конституционния съд за референдума. Аз също бих коментирала, че до известна степен е прецакан, въпросите от шест, остават три!?! Но…, какво да направим, това е положението…

И така, за референдума:

Конституционният съд реши, че три от шестте въпроса за референдум, иницииран от “Шоуто на Слави Трифонов”, противоречат на Конституцията, стана известно от решението с докладчик Кети Маркова (избрана по предложение на държавния глава). До произнасянето на съда се стигна, след като президентът Росен Плевнелиев поиска Конституционният съд да разгледа дали три от въпросите са в съответствие с основния закон.

Въпросите, които отпадат са:

– броят на народните представители да бъде намален на 120;
– да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите;
– директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура;

Така през ноември в бюлетината, след като парламентът допусна референдума, ще бъдат записани въпросите:

Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?;
Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?;
Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

В началото на годината инициативен комитет на “Шоуто на Слави” внесе подписка с 673 481 подписа за референдум, а според закона за допитванията, когато има над 400 000 подписа, Народното събрание е длъжно да се произнесе положително. Според закона за референдумите допитването по шестте въпроса трябва да бъде заедно с президентските избори на 6 ноември 2016.

Мотивите на Конституционния съд за отпадането на първия въпрос са, че
промяна в броя на депутатите е въпрос, който може да бъде решен само и единствено от Велико Народно събрание, защото представлява промяна на формата на държавно управление. С намаляването на народните представителите, ще се премести акцента за политическото представителство, като превръща парламента в експертно учреждение. Според КС броят на депутатите е важен при формиране на кворум и парламентарни мнозинства, тъй като ако броят им стане 120, законите ще се приемат с гласовете на 32- ма депутата, което не може да осигури изискуемата им легитимност.
Вторият въпрос отпада с мотив, че вече е провеждан референдум по въпроса за електронно и дистанционно гласуване и според закона в срок до две години не може да има допитване до народа със същия въпрос. Резултатите от проведения миналата година референдум показаха, че одобрението за електронното гласуване е над 50 %, но участниците в допитване бяха по-малко от участвалите в последните избори за народни представители, а това означава, че предложението, предмет на референдума, не е прието, пише още в решението на КС.
Третият въпрос е отхвърлен с мотив, че с пряк избор на полицейски началници, ще се промени конституционния модел на изпълнителната власт.
“Министерският съвет е политическият връх на изпълнителната власт. Министерството на вътрешните работи (МВР) се ръководи от министър, който провежда държавната политика, нейните приоритети, стратегии, програми, цели и задачи, свързани с дейността на МВР и отговаря за изпълнението им. В негова изключителна компетентност е възложено и създаването на районните управления в областните дирекции на МВР”, пише в решението на Конституционния съд, където се уточнява, че “Конституцията не допуска възможността лица, избрани пряко от народа, да бъдат част от структурата на изпълнителната власт”, като е посочено единственото изключение – кметската длъжност.

Освен това прекият избор предполага провеждането на предизборна кампания, което пък допуска прякото или непряко участие на политически сили, икономически образувания и други организации, смятат конституционалистите.

Източник: Дневник.бг

Оставете коментар

Вашия email адрес няма да се показва


*


Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.