Предстоящо: Добрин Добрев ще отбележи четвърт век творческа дейност

Голям концерт-спектакъл „В РОДИНАТА МИ ТОПЛИ ПЕПЕЛТА” в Ларнака на 25 ноември

Концертът ще се проведе в Ларнака на 25 ноември 2016г в Театър „Скала”с начало 20:00ч.

На събитието ще бъде представена и първата му стихосбирка „В Родината ми топли пепелта”.

Специално за концерта от България пристигат две обични народни певици – звездите Янка Рупкина и Галина Дурмушлийска, които ще поздравят юбиляра и публиката със свои изпълнения.

В концерта ще участват и други познати и обичани в Кипър имена, народните певици Таня Костова и Мими Николова, със специалното участие на Йоанис Мелеки, гайдаря Красимир Панчев, Красимир Михнев – пиано.

В спектакъла участват и ФФ „Соватчии” и ТА „Българи”.

От една година Добрин Добрев е солист на ФФ „Соватчии”.

Вход 10 евро. Билети на касата на театъра.

Всички сме поканени!

С песен и стих иска да направи хората по-добри

Мнозина го познават от различни културни събития в Кипър, а други имат спомени за него и с него от родината, но като поет, в Кипър се изявява за първи път. Пише стихове от години, пръснати по бележници и отделни листи и едва сега решава да събере стотиците парченца, обединявайки ги в стихосбирката „В родината ми топли пепелта”, която вече излезе от печат. Част от тиража ще бъде пуснат в Кипър за любителите на мерената реч.

„Стихове пиша не целенасочено, а когато ми дойде „музата”, като повечето от тях са написани в Кипър. В тази стихосбирка съм подбрал стихове за Добруджа и България и я посвещавам на родината ни, с едно искрено пожелание да имаме по-добри управници, които да милеят за България и народа ни. Ще ми се да няма бедни и ограбени, мизерстващи пенсионери, болни и изпаднали в безизходица малки хора. Защото за всичките тези 27 години преход, говорейки все за промени, нищо не се е променило, освен играчите по високите етажи на властта. Все повече българи бягат в чужбина, изморени от бедност, злоба и омраза. Изморих се и аз, докога още ще се мразим, кога ще започнем да се обичаме, да си вярваме, да се уважаваме…”

Добрин смята Кипър за втора родина и го казва съвсем искрено с думите „сигурно в някой друг живот съм живял на този прекрасен остров”.

Роден е 1972 година в Добрич, но детството му преминава при баба му сред черните пътища и безкрайни полета на Добруджа в село Росица. Един живот твърди, че най-милите и добри хора на земята са в този край, истински рай за детски игри и лудории.

„За мен Добруджа е като водата и хляба. Нося я навсякъде със себе си, сънищата ми са все там.Този край на чудни песни, този край свободен…

Започва едва десет годишен, когато постъпва в детската студия на Ансамбъл „Добруджа”, завършва Националното училище по култура в София, ученик е на Верка Сидерова, наследявайки репертоара й. Записва над 100 песни, издава дисковете „Песента на колелата” и „Добруджански песни”, с БНТ заснема „Сараджански легенди” и „Фолклорна география-Добруджа”.

Носител е на Литературната награда „Владимир Башев” на в-к „Пулс”, работил в Народния театър „Иван Вазов” и Министерството на културата.

В Кипър идва преди седем години, преминавайки през Никозия и Ларнака, установява се в Лимасол, казвайки днес: „Прекрасен град, чист и подреден, море и слънце, богат на културни събития…

Всеки има своите незабравими спомени от първите си стъпки в Кипър.

Слязох от самолета на летище Ларнака и веднага ме огря едно топло средиземноморско слънце и гледам отляво по пътя – поле с жито… Лелеее, казвам си, това е моята Кипърска Добруджа – като у дома. Първата година куфарът ми седеше в коридора – аха да си тръгна всеки ден. Не знаех нито дума на гръцки, започнах да мия чинии в Бингото в Никозия – страшно трудно и тежко, по 12 часа с 1 почивен ден, за 40 евро на ден и без песните ми, без сцената, без средата ми. Ужас! Записах се на училище, за да науча добре гръцки и с всяка година говорех все по-добре. Помагаше ми това, че пеех много на гръцки език – обичам песните им, те са много красиви, трогателни, пълни с вино и любов… И така до днес, когато съм мениджър на хотел в Лимасол. И в никакъв случай не се чувствам емигрант! Живея, пея, уча децата от българското училище в Лимасол на песни и родолюбие.”

В ТЕБ ТОПЛИ ПЕПЕЛТА

Ти си майчиното слово,

ти си Дебеляновия стих,

в теб завръщам се отново

с песен, слово и триптих.

Ти си хляба и водата,

топло слънце в утринта,

от тебе почва раят на земята,

Българийо, в теб топли пепелта.

Не си ли житото в полето,

не си ли на жътварка песента,

не си ли малката ръчица на детето,

протегната на майка в скута?

Не си ли стонът на вдовица,

чула мъжки гласове,

не си ли Йовковата бяла лястовица,

надежда дето пак ще ти даде?

Омаен здравец ти не си ли

пред храма на Калоферския манастир,

здравец – изворът на сила,

храмът – изворът „душевен мир“.

 

ДОБРИЧ

Под синевата на небето

моят малък свят побран

Добрич – роден мой, където

душата си оставил е Люцкан,

дето слънчева пътека плува

по безкрая в ранина,

дето класове дъжда целуват

и Сали Яшаровите колела звънят.

Земя ти моя – тайна неразкрита,

град със този дух неукротим,

дето със сълзи във очите виждам

нейде крачи Серафим.

Добрич, моят град, където

люлката и гробът ме зоват,

град в безкрая на полето о

бич моя, болка, бащин кът.

В тебе ветровете се прегръщат

лед кове те, суша те мори,

оцелял си, аз със тебе – също,

моя поклон приеми.

Дом на хляба – в тебе сме родени

под небесния ти свод,

Добрич – моя си вселена,

днес и утре – в другия живот.

 

 

2012 г., Никозия

 

 

Оставете коментар

Вашия email адрес няма да се показва


*


Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.