Посланик Петър Воденски за срещата във Варна

„Ердоган и Европа имат нужда един от друг”

  Вчера във Варна се състоя среща между лидерите на ЕС и турския президент Реджеб Ердоган. Среща, наблюдавана и отразена от стотици медии по света. Турция иска час по-скоро да бъде приета в Европейския съюз, както и да се либерализира визовият режим за нейните граждани. Иска си и останалите 1,2 млрд.евро за трите милиона сирийски бежанци, които е подслонила до този момент.

Днес потърсихме за коментар бившия посланик на България в Република Кипър, г-н Петър Воденски.

Благодарим му, че се отзова веднага за това кратко интервю, специално за читателите на БГ Фактор – Кипър.

 

Петър Воденски

Вие сте дипломат, бяхте посланик в Турция, Молдова и в Република Кипър. Мнението ви за вчерашната среща във Варна?

Според мен, срещата оправда очакванията. На нея имаше въпроси, по които страните постигнаха договореност – напр. продължаване на Споразумението за мигрантите, според което турската страна няма да допусне масова миграция по т.нар.“Балкански маршрут“, а в замяна ще получава финансови траншове от Брюксел за издръжка на тези мигранти. Имаше и теми, по които разговарящите просто изложиха своите позиции и изслушаха събеседниците си – тук визирам турското желание за възобновяване на преговорите за членство в ЕС, включително отваряне на нови преговорни глави; осъвременяване на Митническото споразумение; прекратяване на европейската подкрепа за „кюрдските терористи“ – така ги наричат в Турция.

От европейска страна бяха изложени критики към нарушаването на демократичните права в Турция, особено след опита за преврат от юли 2016 г. (както е известно, след преврата бе обявено извънредно положение, което трае и до днес, бяха освободени от работа повече от сто хиляди души – учители, университетски преподаватели, държавни чиновници, съдии и т.н., а свободата на медиите се потъпква безцеремонно, като медии се закриват, сменя се собствеността им насилствено, като журналистите остават на улицата).

Интересен е примерът с турската военна операция „Маслинова клонка“ в Сирия. От години турската страна иска да реши кюрдския въпрос на принципа „има кюрди по границата, има проблем“. В момента на кордон отвъд турската граница, на сирийска територия, се извършва етническо „зачистване“ на местното кюрдско население, като най-вероятно на тяхно място ще бъдат заселени (с европейски пари) сирийски бежанци, намиращи се понастоящем в Турция. Според изявления на Ердоган, турската военна операция ще продължи и на територията на Ирак, т.е. „зачистването“ ще бъде извършено и там.

Все още не са обявени конкретни решения или споразумения. Вие като дипломат, политик и познавач на темата, виждате ли развитие? Смятате ли, че авторитарът Ердоган ще се разбере с Европа? 

Ердоган и Европа имат нужда един от друг, така че би следвало да намерят някакви допирни точки. Очевидно, по някои въпроси ще продължи сътрудничеството, а по други ще продължи неразбирателството. А що се касае до писмени документи – поначало не се предвиждаше да има такива.

Със сигурност ще има друг сценарий, ако Ердоган догодина не спечели изборите. Какъв според Вас ще бъде?

Не зная доколко би бил реалистичен сценарий, според който Ердоган би загубил на бъдещите избори – било то редовни догодина, или предсрочни. Ердоган в момента е концентрирал в юмрука си изпълнителната, законодателната (управлява с декрети) и съдебната власт (освободени бяха стотици съдии и на тяхно място бяха назначени лоялни на режима хора). Той ще използва целия държавен ресурс, за да спечели изборите, и аз не се съмнявам в това – стига той, разбира се, да остане в добро здраве.

Повечето европейските правителства не са съгласни с приемането на Турция в ЕС. Има ли място за Турция в голямото европейско семейство според Вас?

Не бих се наел да говоря от името на всички европейци, бих изразил мнение само относно интереса на България, а той според мен, е Турция да бъде страна, споделяща с Европа общи ценности и цели. За да е така, тя трябва да се реформира, а какъв по-голям стимул за реформи от едно бъдещо членство в ЕС?

Друг е въпросът доколко автентично е турското желание за реформи и дали с някои свои действия Турция не само не се приближава, но и се отдалечава от общите ни цели и ценности.

При всички положения, за Турция би следвало да важат същите критерии за членство в ЕС, каквито и за останалите страни, включително България.

Какво очаквахте да чуете на тази среща, но не се случи?

Не чух нашия министър-председател еднозначно да каже, че е поставил пред Ердоган въпроса за изказванията относно „сърдечните/духовни  граници на Турция“, които започват едва ли не от Виена и стигат до Китай – включващи Балканите, Бл. Изток и Средна Азия, отделно желанието на турския президент за ревизия на границите, определени в Лозанския договор. Защото видяхме, че в случая със Сирия и Ирак, с Кипър и Гърция, тези изявления надхвърлят вербалното и се превръщат във военни операции, в погранични инциденти и във възпрепятстване на Кипър да проучва природните си богатства. Очаквах по-категорично поставяне от наша страна на въпроса за недопустимостта от подобни изявления.

Гледайки пресконференцията след срещата, останахме с впечатление, че отношенията Ердоган –Европа ще се затоплят. Дали е така обаче?

Отрадно е, че диалогът бе възстановен. Може да съм професионално изкривен, но според мен дипломацията винаги е по-добра от една размяна на неприемливи епитети по медиите, или от недружелюбни действия един към друг.

Въпреки преговорите, Кипър продължава да е разделен. Голяма част от местното население казва „НЕ” на евентуално обединение. Турция не спира да провокира ситуацията с различни средства, включително и със заплахи и навлизане в ИИЗ на Републиката. Как мислите, кое би работило по-добре – единен Кипър, две федеративни правителства или да си остане така, завинаги разделен?

Според мен, най-добро би било онова, за което двете общности се договорят. Пожелавам им успех в това.

Оставете коментар

Вашия email адрес няма да се показва


*


Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.