Поезия и музика, празник за душата

Поезията e красота, вдъхновение, надежда… 

Онова любопитно, примамливо и загадъчно нещо, наречено магия на словото.

Магията, която може да създава и да руши светове, да отвежда хората в тях, да ги кара да се обичат, да се мразят, да се иронизират…

Поезията не е обикновено вълнение, отпечатано върху белия лист. Тя е рима и ритъм, тя е оригинално хрумване и намерен образ, тя е мисъл и музика… Тя е магия, която всеки може да преживее, стига да иска…

Приятели, днес е денят на българската поезия и международния ден на музиката и като хора, обичащи българското словото, ще го отбележим подобаващо със стихове на български поети.

Нашият стар приятел, писателят Георги Николов ни помогна да подготвим тази страница, като ни изпрати стихове на няколко български творци.

Пожелаваме ви приятни емоции в света на словото, хармонията, поезията и музиката.

                                                             

лалка павлова               КАТАКЛИЗМИ

“В 2060 г. българите ще намалеят    
  с два милиона и половина”.

  Изследване на БАН

 

 

 

 

Глобалното затопляне е вече факт –

изчезват романтичните сезони.

Едва кокичето прогледне в пряспа сняг,

и летен зной набързо го прогони.

И есента е само кратък щедър миг –

докато гроздът слънцето целуне,

надават вече птиците прощален вик,

в лапавица и сняг земята тъне.

В глобалната космична операция

изчезват ледници, зъл гарван грачи…

Топи се даже българската нация

и няма кой за нея да заплаче.

 

анита коларова

Анита Коларова

                                              ДОМ

                         

Рисувах те чудат, но не безличен.

Как дълго съчетавах цветовете!

А ясно виждах: може битието

без твоя покрив, вече архаичен.

И ти узря. В гръд тъй узрява мляко,

щом младенец я търси с гладни устни…

С теб никога не бях сама и пуста,

                                                                             макар че на гръдта ти често плаках…

                                                                         И затова – от сто царства далече

                                                                     душата ми – душа жертвоготовна,

                                                                    с невинна тайна, с преданост виновна

                                                                            при теб се връща тихо всяка вечер.

 

Георги Драмбозов

Георги Драмбозов

              АТЛАНТИДА

И с мен ще стане, както стана с Атлантида,

макар хилядолетия преди Христа –

не по изпитания метод ще си ида,

а ще ме глътне свръхкосмична паст.

Потрябваха ни седем хиляди години

да търсим дирята на този континент…

А колко време ще ни е необходимо

за дирята на някакъв поет?…

Когато в мрака Атлантида е потъвала,Atlantida

тогава българите тръгнали на път –

да стигнат тук, на моста с четирите лъва –

един мой стих барем да прочетат.

Сега мълчат си важно – важно историците,

проблемът „Атлантида” сякаш е табу.

След време ще мълчат за мене и критиците –

не бях ни толкоз талантлив, ни толкоз луд.

Да кажат нещичко, дори да ме обидят,

че този стих бил остарял или предвзет…

Щом българинът е връстник на Атлантида,

за тях съм древен български поет!

 

 

Димитър Христов

Димитър Христов

ХАРМОНИЯ

Горчи кафето, въздухът е сладък,

телата ни намират обща линия –

в хармонията има безпорядък,

а някой лудостта ни пак проклина.

Съседите притихват любопитни,

през зидовете искат да усетят

душите отмалели как ще литнат

и как ще тръпнат сплетени нозете.

                                                    Умората ни прави философи –

                                                             как мъдри сме, когато сме се любили.

                                                           Навън градът реве от катастрофи

и жертвите лежат в подземни клубове.

Каква приятна привечер за двама ни –

сами и оцелели под завивките.

Целуваме усмивките си пламнали

под сводове опушени и сивкави.

Андрей Андреев

Андрей Андреев

 

НОЩТА НА АВГУСТ

Нощта на август вече отминава.

А няма август скоро да се върне.

Дочувам вятъра. А той, преди да съмне,

ще ме застигне в есента кафява.

А ти ще отпътуваш, ще заминеш

и с мен през тези нощи ще останат

една звезда, наляво от Балкана,

едно небе, червено като глина.

И ще ме гложди мисълта, спасена

сред многото заблуди и измами,грозде

че август бе единствен дом за двама

бездомници… Сред цялата вселена.

Дано да разбереш, че аз не мога

да не дочакам есенната шума.

Балканът слуша всяка моя дума.

Звездата гледа земния ми огън.

А покрай мен закръгленото зърно,

обистрено от слънцето, узрява…

И нощите на август отминават.

А няма август скоро да се върне.

 

КОНТРАПУНКТ – ІV                            

Христо Ганов

Христо Ганов

Всичко е толкова елементарно:

започваш от най-сложните неща.

Абсолютно убедено и вярно –

вярвай на великата простота!

Най-напред се вгледай в нещата точно,

после опитай да ги разрушиш,

да ги разложиш на части нарочно

и в обратен ред да ги подредиш.

И деформирани, те да започнат

да добиват своя форма и цвят.

И с инстинкт – зачатие непорочно –

да влезеш в техния свят

непознат…

Ето – странно в хаоса се събират

подсъзнателни твои черти.

И материята се трансформира,                45_big

вибрира музика, слово шепти…

И се завръщат към себе си бавно

най-древните думи – хляб и вода.

Всичко е толкова елементарно:

започваш от най-сложните неща.

 

 

 

Оставете коментар

Вашия email адрес няма да се показва


*


Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.