Поезия и музика, празник за душата

Приятели,

Вчера беше празник на българската поезия и международен ден на музиката.

Технически проблем в сайта не ни позволи да поздравим десетките български творци в Кипър, приятели на словото, музиканти, танцьори…

Уважаеми творци!

Желаем ви да не спирате, да продължавате да творите и ни радвате с вашето изкуство, откровения, талант и споделени мечти!

На клона на живота   

Едно дете

Като врабче

е кацнало до мен

на клона.

Трошички трябва да му нося.

Да го пазя

да не падне.

Второ дете до клона долита.

Отново трошички

и страхове

да не падне.

Третото и то прилетя безшумно.

Търпеливо ме гледа в очакване

на трошички и трепет.

Четвъртото и то припърха

със човчица отворена

за храна и за обич.

Четири гласчета

четири чифта очи

до мен –

на клона на живота.

Василка Хаджипапа

 

Откровение

За живота ми, какво да кажа, или искате, аз да ви разкажа.             

Как безброй нощи не спя, разкъсван от съмнения и мисли жадни.

за поне малко разбиране, заобиколен от хора хладни.

Как белите листа са мойто бойно поле, редейки по тях думи и стихове.

Опитвайки се да направя малко по-добър този алчен свят,

ограбващ моята същност и вкарващ душата ми в грях.

Ето за това искам да говоря и съм готов с всеки да споря.

Че трябва да имаш мечти, но не трябва да им бъдеш роб.

Да следваш даден път, но не само да вземаш, а и да даваш любов.

За това редя рими след рими, о Господи Боже, прости ми.

Може би е безумие да се опитвам да променя света.

Само и единствено с молив в ръка.

Още Шекспир беше казал, че светът е сцена и всички ние сме актьори

играещи на нея.

Но кое определя, кой е добър и кой лош, кой ще заспива вечер зъзнещ

с болка в сърцето.

И кой ще живее в богатство и тъне в разкош.

За кое си заслужава да се бориш ще ме попитате вие.

За този ли свят пълен с измами и лъжи.

Не за това, което под маската му се крие, за което сърцето страда и боли.

Това за което човек мечтае и обича.

Да могат децата ни свободно да растат.

Радостно да играят и на воля да тичат.

За да могат майки и бащи с любов да прегръщат своите дъщери и синове.

А не да падат покосени от мъка на гробовете им.

С разбити сърца и прималели колена.

Ето за това искам да разкажа, истината да ви покажа.

За това надигам аз глас, нека си дадем още един шанс.

Животът ни може да се промени, ако го желая аз, ако го желаеш и ти.

Тодор Осиковски

 

Самота

Здравей, приятно ми е – Самота..

Не се учудвай.. Тъй се казвам!

Аз влизам в хорските сърца

и болката от любовта показвам.

Не ме очакваше… Нали?

Е, нищо.. Вече тук пристигнах.

Сложи да хапна, после си легни.

Аз, тук до тебе ще притихна.

В нощта ще пазя твоят сън,

от демони… От злите сили…

И цяла нощ със теб ще съм,

но съмне ли…. Ще си отида..

Не ме гони… Постой при мен!

Ще бъда тих… Аз обещавам…

А, утре… Щом настане ден,

си тръгвам без да се прощавам.

И после щом придойде нощ,

да знаеш, пак ще се завърна.

Със ласки нежни, страст, разкош,

отново тебе ще обгърна!

Добрин Добрев

 

ДОМ

Рисувах те чудат, но не безличен.

Как дълго съчетавах цветовете!

А ясно виждах: може битието

без твоя покрив, вече архаичен.

И ти узря. В гръд тъй узрява мляко,

щом младенец я търси с гладни устни…

С теб никога не бях сама и пуста,

макар че на гръдта ти често плаках…

И затова – от сто царства далече

душата ми – душа жертвоготовна,

с невинна тайна, с преданост виновна

при теб се връща тихо всяка вечер.

Анита Коларова

Оставете коментар

Вашия email адрес няма да се показва


*


Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.