ПАМЕТ: 80 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЗНАМЕНИТАТА НАДКА КАРАДЖОВА

Изнизаха се и нейните земни дни. Достолепна, горда тя остана до край всеотдаен артист, тежеше като камък на мястото си.

Беше първата певица, която преди 30 години ме чу за първи път, и определи, че мога да се занимавам и да продължа с музиката. За всеки празник у дома в Толбухин получавах поздравителна картичка, нейни снимки, плочи – представяте ли си какво внимание към едно тогава 13 годишно момче, влюбено в народната песен. И вече когато бях в София, нашето приятелство и сътрудничество продължи до кончината й. Голяма радост бяха съвместните ни участия по концерти в страната.

Днес тя щеше да навърши достолепните 80 години, но не успя – отиде си тихо в съня си през януари 2011 година. Останаха спомените и песните й, които продължават да звучат с Квартет “Славей”, който слава Богу продължава дъщеря и – Светла Караджова. Така и Надка продължава да живее.

Нали има една поговорка -“Спомни ме с песен и ме върни към живота”- тя се отнася с пълна сила за певицата. За всички нас, за целия народ, тя е жива чрез песента която остави.

Кариерата й започва на 16 години в състава на Държавния ансамбъл за народни песни и танци – София. Когато Филип Кутев я чува за първи път, възкликва: “Колко малко момиче-а пее като славей”. 40 сезона е солистка на ансамбъла, с който обикаля четирите континента на света, като низменна солистка в триата и квартетите на :”Планино стара планино”, “Драгана и славей”, “Димянинка”, Нено ле, Нено мънинка”, “Полегнала е Тодора”, Ой Калино червена ябълко” и стотици други песни – венец в репертоара на ансамбъла.

Всичките й песни носеха дъхът на родния й край, село Три водици, Пазарджишко, където тя до последно при всеки свободен момент идваше при своите. През 1991 година заедно с дъщеря си Светла Караджова и певиците Лиляна Галевска и Стояна Лалова създава световноизвестния Вокален квартет “Славей”. Едва ли има българин, който да не знае името на Надка Караджова, то отдавна е станало легенда в българския фолклор. В родното й село още помнят песните на дядо Кръстьо и баба Мария, положили основата на големия репертоар на своята внучка Надка. “Трябва да пееш или свириш, за да дойдеш в Караджовия род” – не веднъж ми е казвала тя. Любимата и песен беше “Пиленце пее, мамо ма” – и тя много отговаряше на нейния живот и състояние.

Славен момент от певческото й битие е тримесечното излъчване на песента „Заблеяло ми агънце” в предаване на радио BBC – Лондон през 1979 г. Интересът е толкова голям, че следва издаването на грамофонна плоча с включени две песни, една от които е този запис, но под заглавие „Блеещите балкански агънца”. Музикален фурор предизвиква и едно от концертните турнета с квартет „Славей” в Япония, където са издадени поредица албуми „Българското многогласие” с изпълнения на ансамбъл „Филип Кутев”, солови записи на Надка Караджова, квартет „Славей”, сестри Бисерови. Песента й „Пиленце пее” е включена в японските учебници и децата я изучават в часовете по музика. С уникалния си глас и умението да пее в ансамбъл, Надка Караджова има изключителен принос за успехите на „Космически гласове” и „Големите български гласове” – хоровете, на които също е била солистка. Фондът на БНР притежава около 300 солови записи от нейния пазарджишки репертоар. Забележителна е вокалната и́ техника при бавните жетварски песни с характерното за този стил „почукване на гласа”.

Надка Караджова е носителка на най-престижните държавни отличия-“Народен артист на Република България”,орден „Кирил и Методий”, „Стара планина”, призовете: „Златно перо”, „Нестинарка” и др.

Българският фолклор е като храм, казваше певицата с особено вълнение и още – в него вие, младите, трябва да пристъпвате с много уважение и преклонение пред мъдростта на народа ни. И с тази нейна усмивка, толкова сърдечно, истинска и топла, искаше да ми покаже, че добрината и песента са най-силното оръжие на света.

Познавам Надка Караджова от 1985 година и първото нещо, което ме бе впечатлило е нейният покоряващ глас – красив сопран, който остана до последно чист като извор, непроменен от годините, защото Надка бе може би единствената певица от гилдията, която имаше и спазваше строг режим. С внушителната си изява като голяма артист, тя се явява ярко олицетворение на безмерната щедрост на природата. За нея човек може да изрече най-красивите и топли думи, защото Надка не бе само голям певец, тя беше бих употребил думата “свръх” добър човек, никога не чух да се скара, съветваше кротко, но внушително, убедително и сърдечно – така, че да изпълниш заръката.

Песните на Надка – те са легенди, слушаш и дъхът ти спира пред необгледната шир на Пазарджишкото поле, долавяш звъна на вятъра по върхарите на избуялото жито, ехо от хайдушките времена залюляват върховете на Стара планина, скръбна невеста проклина злочестата си съдба, овчарова жалба оглася полето. И всичкото това богатство бе скътано в един необятен глас, в едно голямо сърце, и бе дар за българския народ. Това са песни, които струят от глъбините на народната душа, и завладяват със своята искреност, и топлота.

“Забляло ми агънце”, “Снаха на девер говори”, “Сама ли си ден жънала”, “Похвали се Дена-Магдалена”, “Провикнал се е пашата”, “Майка на Вела говори” – и стотици още песни от репертоара на Надка Караджова – един свят, един колоритен жив пейзаж от Българската действителност.

Безкрайно щастлив се чувствах, когато бях солист в Държавния ансамбъл “Пазарджик” – по изрична нейна препоръка постъпих в този чуден ансамбъл, и там издирих много пазарджишки песни, от сборници, от самородни певци по селата и тези песни й ги подарих, а тя ги прие с такава радост и отговорност, все едно й бях донесъл всичкото злато на света. Как бих могъл да забравя съвместния ни концерт през 1990 година в Дома на армията в Плевен, където служих по това време в Школата за запасни офицери. Надка Караджова, Стояна Лалова и Янка Танева и аз между тях, войската бурно ни аплодираше и не искаше да се върне в казармите до късно вечерта, а аз се носих на крилете на нейната песен-тогава за пръв път се почувствах професионалист – това бе моят първи професионален концерт, редом до нея-гласовете ни се сляха в едно и летеше песента, волна и красива, пропита с майсторство и дълбока емоционалност. Такава можеше и беше само Надка Караджова.

Благодаря ти Наде! Покланям ти се, и извиквам онова чувство в сърцето ми, което ще те държи вечно жива в мен!!!

ДОБРИН ДОБРЕВ

Оставете коментар

Вашия email адрес няма да се показва


*


Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.