ПАМЕТ: 145 години от гибелта на Васил Левски

Ти ни трябваш и днес, Апостоле!

Да ни кажеш ни трябваш, Апостоле!

Как се люби народ, Апостоле,

как се служи на род, Апостоле,

как се дава живот, Апостоле,

за живота живот, Апостоле!

 

 

 

На 19 февруари т.г. се навършват 145 години от обесването на Васил Левски.

Името му е дълбоко врязано в съзнанието на всеки българин от най-ранно детство. Едва ли има някой, в чиито мисли на този ден не звучи „О, майко моя, родино мила…”

За повечето българи Левски е не просто образ от героичното ни минало, той е икона, пред която свеждаме глави и за пореден път си припомняме неговите най-чисти идеали.

Щастлив е всеки народ, чиято история може да изведе на националния му олтар личности като Левски, пред които се прекланяме не само ние, българите, но и много други народи.

Пишейки биография на Апостола, английската писателка Мерсия Макдермот казва: „На българите не им трябва Господ – те си имат Левски!”

Но каквото и да се каже за Васил Левски ще е малко.

Този човек носи една от най-големите общочовешки идеи – идеята, че религията на роба е Свободата! И само той от всички световни революционери има прозвището Апостола.

С благодарност ние, българите в Кипър, ще отбележим този ден, защото и тук вече си имаме нашето кътче от България, въплътило в себе си носталгията по родината, националната ни гордост и признателност. Късче българска святост в посолството на РБългария в Кипър, където можем да се поклоним. Имаме си и улица с неговото име в Лакатамия/Никозия,тържествено именувана през ноември 2017-та. Събитие, на което присъства и президентът на РБългария, ген. Румен Радев.

Заставайки пред паметника на Васил Левски, дори и след 145 години, в деня, в който България се прости с този свой най – велик син, в очите ни ще има един въпрос – с каква съдба и с какви очи сме се изправили пред Апостола?

Знаем делото му, чели сме думите му, сочим го за пример… Но стига ли това, за да сме достойни да се наречем негови потомци?

Днес го оценяваме като идеолог и стратег на революция. Но самите ние и нашите съвременни управници, кой знае защо не успяваме да се издигнем над домашните и личните си работи и да се извисим до неговата мъдрост. Стигна се в днешно време дотам, да опитат да заличат българската история и памет, пазени от народа ни през вековете…, предаване от баща на син, от дядо на внуче…

Левски е бил пестелив на думи, а силен в делата. Бил е пестелив и всичко е записвал в тефтерчето си, дори сухия залък, който е ял…. за да знае народът, какво е вършил. Страшно огледало е това негово тефтерче за всяка политика и за всяка власт, които идват… Различно от тефтерчетата, в които днешните политици записват компромати и които ту откриват, ту им ги крадат…

145 години стоят между него и нас, но въпреки това се питаме: Има ли те днес , Апостоле ? Къде си да събереш народа си и да тръгнеш с него към бъдещето…?

Затова на тоя ден нека постоим мълчаливо пред барелефа му, да му кажем: Благодарим ти, че те е имало! Нужен си бил! Нужен си ни и сега. Навярно ще си необходим и на бъдещето.

19 февруари не е празник. Не е ден, с който можем да се гордеем… Ден за размисъл…

„Времето е в нас и ние сме във времето!” – така го е казал Апостолът. И ние не бива да го забравяме! Един народ, който позволява забрава или пренаписване на своята история и не почита националните си герои, не е народ!

На 19 февруари 2018 година от 11,00 часа пред барелефа на Васил Левски в Българското посолство в Никозия ще застанат за поклон пред делото му  деца от българските училища в Кипър, българи, общественици, културни дейци и всички, които почитат делото на Апостола на Свободата.

Почивен ден е за почти всички в Кипър! Вярно, Катара дефтера е, но всеки може да отдели час от времето си и след поклонението да се наслади на почивния ден с близките си.

Да коленичим в минута мълчание, да сложим цвете пред паметника му и да се помолим никога да не изгубим паметта за Левски – Идеалът!

 

 

Оставете коментар

Вашия email адрес няма да се показва


*


Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.