Внукът на Тодор Живков влиза в политиката като кандидат за общински съветник от партията на баща му „Напред България”
Изненадахте много хора с решението си, сега ли се решихте на тази крачка и защо?
Да, изненадах и себе си, това е сантимент към движението, което създаде все пак баща ми. Това, че се явих на местните избори няма значение, все се започва от някъде.
Не е ли нормално да бъдете поканен от БСП?
Много са ме канили от БСП, безспорно ми е била най- близка като партия, но не съм се обвързвал с нея и си има причини. През последните години БСП бе докарана до изкуствена криза, в която се намира и сега. Яд ме е, че социалистическата идея се опорочи.
Но вина имат старите кадри в БСП, те дадоха началото на тази криза, с недоразуменията си и старото си мислене, че още дядо ми е на кормилото, но него за жалост го няма!
Защо „за жалост”?
Ами Тодор Живков никога не би допуснал да има гладни хора, неработещи, безпризорни… Изгледайте филма на БТВ „Последният лов” и там ще видите какъв замисъл е имал Тодор Живков за България преди „великите” реформатори от 1989 година.
Как трябва да се управлява България?
Единствения за сега вариант е широка коалиция, но не като тази в момента или предишната. У нас има много качествени млади хора, образовани и можещи.
Как се виждате – “Президент или премиер”
А едновременно и двете … (смее се). Аз не влизам в политиката заради парите, ако беше така, имал съм в годините назад много предложения.
Сестра ви, какво казва за вашите политически амбиции?
Ами разбира се, че ме подкрепя, както е правила винаги. Аз бих се вслушал в съветите й, знаете ,че тя има голям и добър опит в политиката и е много мъдър човек!
Несъмнено е така. Добър татко ли е Тодор Славков?
Дъщеря ми е в 3-ти клас, грижа се за нея много, изкарваме доста време заедно, мисля че съм добър баща, но това един ден може да го каже само тя. Разбира се, че и доста други хора се грижат за нея, както и аз. Тя е много самостоятелна, смятам че прилича и ще прилича много на майка ми Людмила.
Как запомнихте майка си, като каква?
Много грижовна, въпреки големите й отговорности на държавник, строга и добра. Майка ми обичаше всички български деца, не случайно създаде това огромно движение Асамблеята, за да покаже, какво е България и нейната култура. Жалко, че днес вместо това да е държавна политика и комплекса да съществува и да се развива, както биха направили в една нормална държава – знаете съдбата на движението, въпреки огромните усилия на сестра ми да поддържа поне малко самата Асамблея. Тя бе направена за България, както и майка ми работеше за страната и това даде огромни резултати, а като гледам много са й “благодарни”, но историята се пише по делата, те остават!
Какъв е последният ви спомен от дядо ви?
Не искам да си го спомням! (прави дълга пауза) Последната ми среща с него беше в болницата, на 5 август 1998-а, тъкмо бе починал и ни вкараха със сестра ми да го видим. Дядо изкара два месеца в болницата – последния месец беше в кома. А преди това беше в много добро здраве. Но му се отлепи мозъчната кора. От годините…
Нямаше ли събиране на семейния съвет на клана Живкови около леглото му, не ви ли даде наставления?
Не, не. Тази измишльотина за клана Живкови винаги ми е била много интересна. Не ми е давал последни напътствия, нито заръки. Никога не ми се е карал. Никога не ми е давал акъл, дори като съм бил дете. Никога не сме си говорили на сериозни теми и по-късно, когато пораснах. Но всичко в онези години дължа на него и на баща ми.
А баща ви не ви ли заръча нещо, преди да си отиде от този свят?
Заръча ми, да! Заръча ми да правя син. Десетина дни преди да си отиде (1 май 2011-а), татко ме извика в болницата. Не можеше да говори, защото беше интубиран, но на листче с печатни букви ми написа: “Прави син!” Пазя си листчето.
Кога изпитахте най-силната мъка?
Още изпитвам мъка. Това е много странно, защото колкото повече време минава, толкова по-силна мъка изпитвам. Но със сигурност е по-лесно да загубиш родител на тези години, отколкото, когато загубих майка си, когато бях на 10. Тогава просто не можех да осмисля какво е станало, не можех да приема, че е възможно да загубиш родител. Чувал си за смъртта, но никога не си си представял, че ще се случи на теб или в твоето семейство. Колкото и майка ми да е отсъствала от дома, защото тя работеше като луда и за нас с Жени се грижеха други жени, смъртта й отвори огромна празнина пред мен. Но, моля те, трудно ми е да говоря за нея, предпочитам да не ме питаш, защото тези спомени са мъчителни за мен… Ние бяхме на почивка със сестра ми в Боровец, баща ми ни извика спешно в София, изправи ни пред себе си и направо ни каза: “Деца, майка ви е починала.” Директно, без никакви увъртания. Как се приема това от едно дете на 10? Сестра ми беше на 15.
А майка ми беше велика жена. Това, което тя е направила за културата, никой след нея не е направил. Да, тя е използвала обстоятелството да е дъщеря на Първия, но е имала стремеж и воля да го направи. Същото е и с дядо. И двамата тепърва ще бъдат оценявани. Но трябва да мине време.
Какви бяха слабостите на дядо ви?
Обичаше лова. Разказваше ми ловни истории. Като дете ме водеше по ловните хижи. За друга слабост не мога да се сетя. Но и нямам намерение да казвам колко скромен човек е бил, защото знам, че ще звучи банално и повечето хора няма да ми повярват. Той нямаше хобита, заради които да се пръскат държавни пари. Каквото и да говоря, никой няма да ми повярва. Тодор Живков ядеше качамак, боб, пълнени чушки, виждам изражението на лицето ти – трудно е днес някой да го повярва. Вярно, имаше готвач, сервитьор, обслужващ персонал от десетки хора около него, но той си беше такъв човек – без претенции.
Как намирате света днес?
Светът се срина. Излизане от тази криза няма. Никога! Бунтовете в Англия са предпремиера на това, което предстои да се случи в Америка догодина. Целият свят ще падне по този начин. Виждате какво става при арабите. Аз съм с леви идеи, не говоря за комунизъм, но това общество, в което живеем, тази пазарна икономика, тази алчност на свръхбогатите доникъде няма да доведе човечеството. Средната класа изчезва, остават супербогатите и супербедните, които все по-често ще ги виждаме с колци по улиците. Балансът в света се наруши. Лудото печатане на долари и на евро без никакво покритие повлича всички надолу. И спиране няма. Задълженията на САЩ са в космически размери, и то към Федералния резерв. Следващият военен конфликт ще е между Китай и САЩ. Всичко отива по дяволите! А от България никой не се интересува. Ще бъдем повлечени в общия водовъртеж. Но за това никой не говори.
От какво чувство сте опериран?
От завист!
Какво знаете за Кипър?
Че е прекрасна и топла страна, знам че по време на инвазията през 1974 година дядо ми и Българското правителство оказват много голяма морална, финансова и материална подкрепа на кипърци, дано никога Кипър не забравя това, че сме добри приятели…
Бел на ред. Благодарим на Тодор Славков за това интервю, с най-добри благопожелания към него и семейството на сестра му Евгения Живкова! Успех Тошко!
Снимки: Семеен архив на фамилия Живкови
Добрин Добрев
Коментирай първи