„Европейския съюз разочарова Кипър. Необходим е по-голям натиск върху Турция!”

Това заяви в интервю шведската евродепутатка Сесилия Уикстрьом за големия шведски вестник Göteborgsposten, по повод 40 годишнината от турската инвазия в Кипър.

 

„Преди 40 години турските войски нахлуват в Кипър. В окупираната зона днес все още е необходимо присъствието на мироопазващи сили, за да се запази стабилността. Ситуацията не е в съответствие с основните ценности и принципи на ЕС.

На 20 Юли 1974 турските войски са нахлули Кипър и по този начин са нарушили международното право на принципа на териториалната цялост и суверенитет на републиката. 200 000 души са станали бежанци в собствената си страна, когато са били принудени да напуснат домовете си в северната част и все още са възпрепятствани да се върнат. 2000 души, братя, сестри, родители и придружители изчезнали безследно и 1200 от тях все още не са открити. Дали са все още живи или погребани в масови гробове в кладенци или в близост до безименено дърво? Никой не знае.

В окупираните територии сега има 160 000 заселници. Днес, 40 години след инвазията и окупацията на повече от 36% от площта на Кипър, ситуацията за чуждестранния наблюдател изглежда нормална. Повечето от нас, жителите на севера, свързват Кипър с най-красивите плажове, и много дори не знаят, че столицата Никозия продължава да е разделена от бодлива тел и ръждясали метални ламарини.

Това, което Турция се опитва да представи като вътрешен проблем между елинокипърци и туркокипърци, в действителност е една непрекъсната незаконна турска окупация. В опит да промени демографския характер и да наруши демографските данни на острова, Турция прилага систематичен план на заселване на селища в окупираната северна част на острова. В момента там живеят 160 000 турски заселници, което е двойно повече от коренното население преди 40 години, наброявало 85 хиляди. Освен това там има разположени и 43 000 турски войници. Съотношението – на всеки туркокипърец се падат по двама настанени турци там.

Тотално и умишлено е унищожено културното и религиозно наследство в окупираните територии. Това съм виждала със собствените си очи. Стотици исторически и религиозни паметници, като църкви, гробища и археологически обекти са били унищожени, разграбени или осквернени.

Ситуацията изобщо не е в съответствие с основните ценности и принципи на ЕС, Европейският съюз е голям мирен проект, който се базира на сътрудничество, а не мир, опазван със сили на ООН, за да се запази стабилността.

Решаването на кипърския проблем трябва да е на първо място в дневния ред на европейската външна политика, и се очаква, че новият върховен представител на ЕС за външните работи ще играе много по-активна роля в преговорите между президента на Кипър и на представителя на туркокипърци.

Швеция може и трябва да направи много по въпроса. Ние отдавна сме в добри отношения с Турция и сме една от страните, които подкрепят бъдещото й членство в ЕС. Но е време да започнем да оказваме натиск върху тях, за да изтеглят войските си, да прекратят незаконната окупация и признаят държавата Кипър. Само тогава може да се осигури мир и стабилност на острова и да се създаде едно общо бъдеще за елинокипърци и туркокипърци.

Мирът изисква не само отсъствието на война, но също така и на зачитането на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона. Сега е време да започнем да казваме това, което трябва да чуе Турция, вместо което желае да слуша. Партньорството е създадено, за да обедини народите на Европа и да изгради мостове, където границата не е от бодлива тел, бариери и недоверие. Барикадите и войските на ООН нямат място в ЕС днес.“

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*


Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.