Красимир Иванджийски
Победата на т.нар.радикална левица Сириза в изборите в Гърция на 25 януари е може би най-важното събитие в Европейския съюз след подписването на Лисабонския договор, но точно в обратната посока. Доминото е готово да се задвижи към разпадане на еврозоната и на ЕС.
Гърция се отказа от преговорите с тройката кредитори, състояща се от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд и иска преразглеждане на условията на получените заеми. “Нови пари от европейските кредитори на страната не са нужни.” – каза премиерът Алексис Ципрас. “Повече няма да общуваме с нови кредити.” – заяви финансовият министър Варуфакис.
Ако гърците не успеят да се договорят, Гърция може да обяви фалит и да излезе от еврозоната. Кандидатите да я последват са налице.
По този начин Сириза излезе далеч извън ситуацията в еврозоната и на “нерушимостта на границите на ЕС”.Това е първият в историята на Европа случай на отказ от неолибералните догми и връщане към реалната икономическа политика. С една дума – Гърция и нейната култура стават основна заплаха за съвременния неолиберален капитализъм.
В българските злокачествени медии победата на Сириза беше от една страна игнорирана /защото не знаят как да я интерпретират/, а от друга – представена като връщане на комунизма, акцентирайки върху флага със сърпа и чука, появил се след победата. Разбира се, не липсват и нашенските политшарлатани – стари и нови, и джуджета, които искат да се присламчат към идеите на Сириза, без да разбират за какво става дума, което показва безнадеждния и трагичен политпровинциализъм на българските политиканчета.
Що се отнася до споменатия флаг, той всъщност беше на италианската компартия, която, както много други европейски леви сили, подкрепяше Сириза в предизборната кампания и се радваше на нейната победа.
Сириза, чието пълно название е Коалиция на радикалните леви сили – която спечели изборите с 36 на сто и получи 149 мандата в парламента, състави правителство заедно с дясната Независими гърци. Свързването с дясна групировка на пръв поглед може да е изненада, тъй като в парламента влязоха три други леви партии – комунистическата, центролевицата Потами, и екслевицата – ПАСОК. Но изборът на Сириза не беше труден за разбиране. Потами и ПАСОК са привърженици на изпълнението на задълженията, натрапени на Гърция от договореностите с тройката през 2010 г. Но за Сириза именно този договор е източникът на днешното трагично положени в Гърция и се нуждае от радикална промяна.
Комунистите пък от своя страна отказаха сътрудничество със Сириза, обвинявайки ги в приемането на буржоазния Европейски съюз. Новата гръцка левица не е нито антиевропейска, нито евроскептична.Тя се обявява за оставане на Гърция в ЕС, но иска връщането му към основополагащите европейски ценности – национална солидарност и взаимодействие в името на прогреса. А това е точно обратното на онова, което се стовари върху Гърция от страна на ЕС през последните години.
Гърция влезе в кризата на Запада през 2008 г. заедно с останалия свят, но за нея тя се превърна в истинска национална катастрофа. Страната натрупа колосален външен дълг, спрямо брутния продукт от 177 процента, следват Италия – 131 процента, и Португалия – 130 процента. Най-нисък е дългът на Естония – 10,5 процента, Люксембург – 22,9 процента, и България – 23,6 процента спрямо брутния продукт, (които сега политигнорантът Борисов иска да влоши, за да се спаси от предсрочни избори и провал).
Общият дълг на Гърция е 320 милиарда евро. За да избегне фалита, Гърция беше принудена да се обърне към международните кредитори – МВФ, EЦБ и ЕС, и да приеме техните условия за предоставяне на финансова помощ. Тези условия бяха жестоки – да се съкратят бюджетните разходи, да се вдигнат данъците, да се приватизират държавните активи и либерализира пазара на труда, да се свалят административните бариери на пазара на стоки и услуги и т.н. Изходът се оказа “кошмарен”. Гърците се насочиха към левите идеи, които на Запад представят като популистки.
Главният проблем е рязкото спадане на жизненото равнище на гърците. Безработицата сред младите хора до 25 години е над 30 процента. Според данни на Elstat през 2008 г., когато започваше кризата, по-малко от 4 процента от 4,2 млн. домакинства в Гърция имаха месечен доход под 750 евро. През 2013 г. този дял надмина 27 процента в 1,1 милиона семейства. Почти два пъти нарасна делът на домакинствата с доходи от 751 до 1100 евро месечно – от 434 000 на 825 000. Едновременно с това от 900 000 до 371 000 падна числото на домакинствата с доходи над 3500 евро. Гърция застана пред въпроса дали да излезе от еврозоната – т.нар.Grexit.
Гърция има и претенции за репарации от Германия заради откраднатото от Хитлер гръцко злато по време на Втората световна война, оценявано тогава на 3500 милиарда долара, а днес на 260 милиарда евро.
Но евентуалното излизане на Гърция от еврозоната ще пусне доминото в Испания, Португалия, Италия и т.н. Защото преразглеждането на отношенията в европейските кредитори, реструктурирането на дълга и отказът от острите икономии са актуални и в тези държави. “Не Гърция, а Германия е проблемът за Европа” – казват икономистите в тези страни. Немците спечелиха най-много от еврозоната, но не са готови да плащат за това цената, чиято същност е общият ръст”.
В Испания лявата сензация на 2014 г. беше Podemos /”Ние можем”/ и вече е най-популярната партия с 25-27 процента, която с нетърпение очаква близките избори, трябва да се проведат през тази година, на които ще измести традиционните политически сили. Такова нещо не е имало в Европа отдавна – традиционните партии са изтласквани в ъгъла от групировки, които сами се определят като леви радикали. Едва ли за богатата страна в ЕС има нещо по-опасно от тяхната програма – връщане към Европа на 60-те години, национализиране на банките, транспорта, пощите, създаване на силен държавен сектор в икономиката, увеличаване на данъците за богатите и въвеждане на допълнителни данъци върху финансовите и банкови операции, равно заплащане на труда на мъжете и жените, дългосрочни трудови договори вместо “нестандартната ангажираност”, забрана на използване на оръжие от полицията срещу демонстрациите, взимане от църквата и администрацията на неизползвания сграден фонд и даване жилища на бездомните, а в сферата на голямата политика излизане от НАТО и отказ от плащане на дълга, докато икономиката не излезе от ямата. Ще припомним, че Гърция и Франция вече излизаха по един път от НАТО.
Всичко това беше основното течение – mainstream, във всяка развита европейска страна през 60-те и 70-те години на ХХ век. По този начин в лицето на Сириза Европа получи не толкова идейни строители на социализма, колкото широка политическа и социална опозиция на неолибералните реформи от последните 50 години, след изчезването на социализма в СССР и Източна Европа.
При изграждането си, Сириза следваше принципите на низовата демокрация, т.е. широка коалиция, която бавно се изграждаше след 2004 г. от множество дребни партии. Испанската Podemos пък въобще се появи като “Площад”, организиран в Интернет, където няма публични спикери, формални ръководители и офиси, но има открити асамблеи и кандидати за изборите, издигани в Интернет. Разбира се, това е смъртна заплаха на старата политическа върхушка.
Освен това в Гърция действа и най-мощната в Европа компартия, която е наистина в ляво в този смисъл, че е тотално срещу капитализма и, ако кризата в Гърция продължава да се задълбочава нейните привърженици ще се множат.
Може би заради това в първите два дни на своето управление 40-годишният премиер Ципрас зарадва публиката с жестове, които втрещиха богатата Европа – не се закълна на евангелието, положи цветя на паметника на застреляните през 1944 г. комунисти, разкритикува намеренията на Германия и Франция за налагане на нови санкции на Русия, а в деня на изборната победа на атинския площад свиреха “Катюша” – гръцка адаптация на съветската фронтова песен, която във военна Гърция беше химнът на мощното партизанско движение.
Не закъсня и възходящата звезда на френската десница Марин Льо Пен, която каза: “Зарадвах се на чудовищната демократична плесница, която гръцкият народ удари на Европейския съюз.” По този начин се задълбочава процесът на радикализиране на политиката в Европа – в ляво и дясно, като реално и двата полюса се приближават постепенно към идеите на социализъм, които в България само допреди 25 години наричахме реален социализъм.
Лично аз вярвам, че новата гръцка левица и въобще цялото гръцко общество, носител на класическата демокрация в света, ще удържи обещанията си. Крайно време е след икономическата мисъл да тръгне и световната политика. Гърция отново може да е първа.
Коментирай първи