В началото бе Словото…

Или имаме ли днес уши да го чуем…

 

За няколко дни в Кипър на официално посещение бе скъп гост от България – директорът на родната къща-музей Иван Вазов в Сопот, г-н Стефан Филчев.

Съвместната инициатива на „Българският Вестник“ в Кипър, Къща – музей Иван Вазов и община Сопот си постави твърде амбициозна  програма – едно по-различно честване на трети март, Националния празник на България със серия от срещи в българските училища в Кипър под надслов „Урок по родолюбие за малки и големи“.

Размишлявайки върху надслова на срещите си зададох въпроса – какво е „Родолюбие“, може ли някой да ни научи да обичаме род и родина или буквално да ни налее в главата доза родолюбие. Казвах си, не се ли възпитава това чувство от семейството и детската градина още от крехка възраст, например с научаването на дядо Вазовото стихотворение „Аз съм българче, обичам…“ и още много…

Уважаеми читатели, скъпи сънародници, оставям ви да поразмишлявате върху въпроса „Що е родолюбие“.

Отговор на този ми въпрос даде гостът ни от България в презентацията за майката на Вазов – баба Съба Вазова, която от ранните години на децата си твърдяла, че по-хубаво от България нямало на света, нищо че не е излизала от пределите на родината ни. И си мисля, че това е началото на Словото по родолюбие…

Често съм чувала от наши сънародници да изразяват недоволството си с репликите: „Не ми липсва България, в тази държава е невъзможно да се живее, няма управия“ и още много. Но род, родина и държава са три различни неща. Рода и родината са твоите корени, език, култура, история, легенди, песни, приказки и сказки. И ако нашите държавници не милеят за рода и родината си, и всичко свързано с нея, това е отделна тема и няма връзка с понятието родолюбие.

Посрещайки гостите на летището ми направи прекрасно впечатление техния заряд, енергия и хъс. Идваха от студена сега България в слънчев Кипър, но носеха със себе си куфар книги и стъкленици с пръст от двора на родната къща на Дядо Вазов. Носеха шепа пръст и спомени от родината ни, Словото на патриарха на българската литература и надежда за прекрасни контакти и срещи в Кипър. И само това ме задължаваше да бъда добра домакиня и гид, освен разбира се, безкрайната ми благодарност за приетата покана.

Трети март е свята дата в българската история. На този ден (всички го знаем) с подписването на Санстефанския мирен договор, България получава своята свобода и независимост. Малко от вас може би знаят, че на тази дата и Кипър получава своята свобода след повече от 400 години турско робство.

Нашите български гости присъстваха на традиционния прием на българското посолство в Хилтън парк в Никозия, където г-н Филчев връчи почетния знак на музея на посланика на РБългария, г-н Христо Георгиев и се запозна с част от българската общност, присъствала на събитието.

След коктейла на 3-ти март до деня им на отпътуване на 7-ми се завъртя един луд маратон до всички точки на Република Кипър. Първата спирка от проекта бе българското училище в Пафос. В деня преди срещата любезните ни домакини им показаха голяма част от забележителностите на града и ги запознаха с неговата история. Тук е мястото да благодаря на Тенко, Дани и Ивайло, които отделиха от времето си за историческата разходка из Пафос.

А вечерта – вечерта в Пафос със сигурност ще остане незабравима за българите, децата и гостите, присъствали на срещата. Децата рецитираха, разиграваха сценки, с гордост показваха наученото в българското школо.

Презентацията на Стефан Филчев остави хората без дъх. Ще цитирам думите на Даниела Събева  – „в това грипаво време хората не смееха дори да се закашлят, за да не развалят магията“. На връщане от Пафос в посока Лимасол, Ивайло Колев се прояви отлично в една нова форма туризъм – среднощна разходка на Курион и Камъка на Афродита. Като истински гид, на пълнолуние, той разказваше историята на тези древни места, обвити в митове и легенди.

След няколко часов сън ги грабнах от Лимасол и ги откарах в другия край на острова – Фамагуста. Исках непременно да им покажа старата църква, крепостта. Оказаха се затворени, но обяснявайки какви гости имам, уредничката на комплекса веднага отключи тежкия катинар и с усмивка ни пусна да разгледаме.

Срещата в Паралимни премина като магия. Дете запя „Моя страна, моя България“, Живка Милова говори за трети март и какво означава тази дата за българите, г-н Филчев заразказва за Дядо Вазов и неговото Слово, за майка му и видното му семейство, Посланик Христо Георгиев, който също присъства на срещата, поздрави присъстващите с Националния ни празник, отличия за наградените есета на учениците от Паралимни, цветя, поздравления, сълзи, ръкостискания и пожелания за нови срещи. Не мога да предам с думи цялата тази емоция, тя трябва да се усети с душата и сърцето. А като се усети, тогава идва гордостта, националната гордост, че и ние сме дали нещо на света.

Срещата в Паралимни приключи с песента на Нели Милова – „Една българска роза“ и една истинска червена роза за българския ни гост, с пожелание да се върне и магията да се повтори.

Третата среща бе в Ларнака, на която присъстваха консул Н.Караиванов и гости от двете български училища от Лимасол.

Г-н Караиванов поздрави гостите и присъстващите с 3-ти март, децата на Таня Христова поднесоха кратък рецитал, нашите ученици от Ларнака прочетоха своите есета за България. Силната презентация на Стефан Филчев отново омагьоса присъстващите, отново отличия, книги, цветя, благодарности…

Тази година си бях пожелала един различен трети март за българите в Кипър. Без гръмки слова, коктейли, тоалети и поздравления. Само със Словото, с българското слово какво е род, родина, родолюбие и национална гордост.

И днес, пишейки тези редове, мисля си, че успяхме, който трябваше да бъде на коктейла, беше там, а който трябваше да бъде при Словото, да се потопи в неговата магия и да усети неговата сила и непреходност – беше с нас…

Изказвам от свое име, от името на екипа на „Българският Вестник“ в Кипър и всички присъстващи на тези наши срещи, благодарност към г-н Стефан Филчев и Община Сопот за приетата инициатива и нейното реализиране.

Това беше едно ново начало, не бих казала дори урок по родолюбие, а по-скоро урок по събуждане от дългогодишната апатия и недоверие, стъпка към други ценности, позабравени през последните две-три десетилетия – национално самочувствие, памет и гордост, които сме длъжни да предадем на нашите деца и внуци.

Ева Иванова

 

Оставете коментар

Вашия email адрес няма да се показва


*


Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.