В началото бе Словото…

Пак е 24-ти май и пак, в светлата памет и безсмъртното дело на Кирил и Методий, духовно се прераждаме. Отърсваме се от мимолетни желания, делнични тегоби, мрачни настроения. И разтваряме души към значението на буквите, с които се гордеем. С които сме известни на планетата Земя от поколения и во веки. В простора звучат химни, леят се поетични слова, цветя отрупват паметниците на солунските братя. Денят на славянската писменост и култура се превръща в апотеоз на националната ни идентичност. На стремежа ни да живеем хармонично без войни, сред щастливи хора и радостни детски усмивки. Днес българска реч се лее по всички населени континенти. Значи, празникът също е световен, пролетно ярък и красив. Роден, очакван и ознаменуван. Нека го има винаги. Нека в безкрая на времето кирилските букви прославят доброто, разумното, мечтаното. Честит празник, скъпи сънародници!..

Георги Н. Николов

 

Боян Бойчев

ДА ТЕ ОБИЧАМ

Ако докоснеш кадифето с ръце,

Помни, че само ти и твоите ласки

Могат да бъдат по-нежни от него.

Ако се огледаш в планинския ручей,

Разбери, че само ти можеш

Да бъдеш толкова красива и кристално чиста.

Ако ме попиташ, било с думи, било с мисли,

Знай, че само аз мога

Така да те обичам.

***

Стареем с теб…

Лишен от огъня

на свян и святи грехове,

сега животът с мъдра строгост

отмерва празни часове.

О, глуха,

безконечна

вечност

как бих я дал да можех пак

да върна влюбените вечери

на младостта ни!…

В дъхав мрак

да грей плътта,

да пей земята….

И като ангелски крила

с бял блясък да свистят бедрата ти

в кръвта ми и във вечността!

Димитър Горсов

***

ПРОШКА

Елка Няголова

Не безпокойте душата ми, когато вече ме няма.

Спомен ли? Всичко е вятър. Свещ. И дим след пламъка.

Чифт ръкавици на масата. Трака часовник стенен.

Два чифта думи напразни. А тишината стене.

Снимки в албум, в кутии… Пръстенче с инициали.

Две-три писма – открити. Брошка една – оцеляла.

Правнучката ще я носи. Сигурно ще я изгуби.

Някакъв гладен просяк ще я подритне грубо.

Ще се люлеят къщите – бяла халва на Заговезни.

Ние – едни и същи: изгревни, после – залезни.

Спомен ли? Вятър в пантите. Скърцат и люлките празни.

И като в стих без поанта спуска се тежка забрава.

Не безпокойте душата ми. Днес да си вземем прошки.

Утре с последния вятър ще ме забравите просто…

***

ЗЪРНО 

Бъди като синапеното зърно

незабележим и ненатрапчив

Вярата човешка не посърва

ако нещастието сграбчи

душата плаха и осиротяла

Изпитанията само просветляват

тялото на битието оскотяло

затънало във суета и врява

Скромният ще бъде най-голям

там във царството небесно

Единственият неръкотворен храм

е изграден от мълчаливи песни…

Иван Гранитски

***

ЛЮБОВ

Все те яхвах във блудния спомен,

сякаш риба си хвърля хайвера,

драсках стихове – като болен,

но не смогвах да те намеря.

 

Акварелът е слаб за епичност –

не по липса на вдъхновение.

И дори да съм казвал „обичам”,

беше само добро намерение.

Колко дълго съм търсил жената –

Диоген го е казал в статия.

Виж във притчата – змията

не е само библейско понятие.

Пламен Панчев

***

ЕСЕНЕН ГОСТ

Само едно сухо листо,

прилепнало в оградата…

Въздишката на Бог ли бе?

Утринно поруменяване в прозореца,

за руническо писмо говореха,

лунни ивици,

засъхнали по голи клони.

Някой пред вратата спря:

ясен и студен ден

доведе дъщеря с рокля

от летящ сатен и жълти диадеми.

Рада Добриянова

Оставете коментар

Вашия email адрес няма да се показва


*


Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.