В Златна Прага с Ели Мандажиева

 

Ели Мандажиева

С Ели се познаваме цели 13 години, но истината е, че до сега имахме само три срещи – в Рим, Виена и Прага. Да се надявам, че някой ден ще се видим и в Кипър…

Невероятен разказвач, познаващ добре историята и забележителностите в много страни на Европа.

Плени ме разказът й за любовта на Елизабет Баварска или императрица Сиси с Франц Йосиф, император на Австрия, вървейки по улиците на Виена да търсим най-хубавия горещ шоколад.

Ели е родена в Асеновград, но от дете живее в Прага при леля си Мария, мир на душата й. Госпожа Мария беше един живот екскурзовод и благодарение на нея, видях едни от най-красивите места и забележителности на този прекрасен град.

Ели също е екскурзовод, а преди това списваше списанието на българите в Чехия. Запознахме се в годините, когато беше главен редактор на изданието.

Страницата й във фейсбук е „Пражки екскурзовод“. Може да я посетите и да видите в нея най-красивите места в този град. А ако това лято планирате ваканция в Чехия, непременно й се обадете. Обещавам, че ще бъдете омагьосани от разказите й.

 

Ели, защо напуснахте България?

Познавам Чехия, в която живея, от дете. Отивах всяко лято на гости на леля. Там завърших средното си и висше образование. И когато се прибрах в България, в средата на 90-те, тя нямаше какво да предложи – възможност за полет, за работа. „Върнах се” в Чехия.

Съжалявате ли за избора си да живеете далеч от родното място?

Не. В България е майка ми, сестра ми, роднините. Обичам ги. Но домът ми е в Чехия.

Какво се случва с коронавируса при вас? В момента все това говорим. Имате ли приятели или познати, заболели от COVID19? От кога сте в карантина?

Нямам заболели приятели. Извънредното положение беше обявено на 16 март. Вече говорят за освобождаване на ограниченията. Харесва ми отношението на чешките медии и правителство: не се стараят да плашат хората, а ги успокояват. Казват колко са заболелите и починалите, но и колко са оздравелите. И редица водещи се шегуват, поддържат доброто настроение.

Смятате ли че държавата, правителството прави всичко възможно да няма гладни и мизерстващи  хора? И ако да, в какво се изразява тази помощ и социални мерки.

Не следя всичко. Има помощи за родители – защото остават с децата си вкъщи. Отменят задължения на търговците, отдалечиха плащанията на данъците, банките отпускат безлихвени кредити, спряно е плащането на социални и здравни осигуровки, на едноличните търговци отпуснаха еднократна помощ без никакви условия. Може би има и друго.

Имате ли информация кога ще бъдат охлабени мерките и ще се върнете на работа?

Вече съобщиха плана за отмяна на мерките, в пет етапа. В понеделник ще отворят малките магазини, другия понеделник – големите, през май – музеите и галериите, през юни – замъците (нали работя в туризма, за мен е важно J ). Учениците постепенно ще тръгнат на училище, мисля че през май се започва със студентите. И т.н.

Добре ли сте, липсва ли ви нещо, освен свободното придвижване разбира се?

Винаги си казвам, че нашето поколение (а за младите важи в двойна сила) не познава войната. А ако имаше война? Разрушения? Смърт на деца и внуци с хиляди? Прекалено много свикнахме с удобствата. Отговорът ми е: не, нищо не ми липсва. Имам време да чета, да помързелувам, да се радвам на хубавите дни (и чистия въздух J).

Ако имате възможност сега, бихте ли се върнали в България?

Не.

Смятате ли, че в България мерките са адекватни?

Не ги следя отблизо. Но до голяма степен мисля, че да. По-скоро хората не слушат, не са толерантни един към друг. В Чехия казват: „С маската си аз пазя теб, а ти – мен.” В България всички знаем повече от другите. Но мисля, че и това отразява недоверието и неуважението към правителството.

Девизът Ви е: Животът е прекрасен.

Какво си пожелавате? А на българите в България и по света?

Пожелавам си още много хубави дни, в здраве и радост. А на българите – който за каквото си мечтае!

Ева Иванова

 

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*