Българин описва впечатления от Агия Напа в книга

 

Истории с повече смях и добър бизнес пример от Кипър в „Пътевлудител”

Българският журналист Красимир Кралудов е избрал да посвети в новото си издание една глава, посветена на достойнствата на Агия Напа. Във втората си книга „Пътевлудител” , която вече е на пазара в страната Калудов с много смях, но и с уместни аналогии, изтъква успехите на местните предприемачи.

„Реших да включа в книгата си и Агия Напа, заради това, че там развиват туризъм и извън активния сезон като привличат спротни отбори от цял свят.  Клубовете водят пълноценна подготовка и плащат за това на домакините. Впечатлен съм от това, че с малко ивнестиции, но с мисъл и прагматизъм тези хора са си осигурили приходи за години напред”, споделя за „Българският Вестник” авторът, който е обиколил повече от 90 града в света. В 20 страници от четивото, журналистът не спестява и комичните си преживявания с български спортни отбори в туристическият център на Кипър преди години.

Из „Футболен туризъм в Агия Напа”

Шок в ресторанта

„…Бяхме толкова изгладнели, че се юрнахме като варварска орда към хотелския ресторант. Нашият водач влезе първи и се изправи срещу оберкелнера.

– Хелоу, уеър ис дъ суидиш тейбъл? – попита вождът на групата.

Репликата му „Здравейте, къде е шведската маса?” изглежда потресе кипъреца, защото той само се опули и успя да отвърне едно шокирано „Какво???”

– Суидиш тейбъл, суидиш тейбъл – с изящен английски акцент повтори и дори потрети водачът на нашата група, а към опуления оберкелнер се приближи още един сервитьор след него втори и двете групи се гледахме тъпо и се чудехме какво става.

Накрая стана ясно, че в Кипър рискуваш да си умреш гладен, ако настояваш да се храниш на „шведска маса”, т. е. там няма такова понятие  в света на ресторантьорството и хотелиерството. /Между другото години по-късно един приятел, който живее в Швеция, ми каза, че и там този странен термин също бил неизвестен и не означавал нищо/.

След дълго „суидиштейбъловане” все пак ни посочиха някакви маси в дъното на ресторанта, връчиха ни по една салата, сипаха ни супа, дадоха ни обяд и десерт и …

– Има ли вода, вино или бира – попита един свикнал на повече екстри колега.

– За вас няма – отвърна строг сервиьор и ни изгледа с огромно пренебрежение.

Избухна водна война и ние я загубихме безславно.

Хм, обядът ни загорча… вечерята – също, а жаждата се изкиска зад ъгъла…”.

Освен килограми смях обаче Калудов дава за пример курортният център. „На каменисти хълмове, които в Блъгария автоматично биха придобили статут на пустееща земя, в Кипър са изградени футболни терени. Но онова, което ме смути беше, че мъжете прекарват много от времето си в букмейкърските пунктове, а също и явната им непоносимост към самобръсначките”, допълва той.

Станало му тъжно, че в Агия Напа работят много българи срещу надници, които са в пъти по-ниски от тези на местните хора. Красимир Калудов е категоричен, че би отишъл с удоволствие на курорт със семейството си в центъра, заради традиционното средиземноморско госторпиемство.

От книгата: „Агия Напа целогодишно е красив курорт, но през месец януари в него имаше предимно футболни отбори на подготовка и възрастни английски и немски пенсионери на доизживяване. Естествено, имаше и рускини на повикване.

Практически кипърците печелеха с малко инвестиции много възможности и варианти да удължат активния сезон в Агия Напа, т. е. когато няма туристи, да идват спортисти и обратното.

По игрищата имаше сръбски отбори, руски команди, чешки екипи, немски тимове, а българските клубове бяха общо четири, ако не се лъжа:  ЦСКА, Локомотив Пловдив, Литекс и Нефтохимик. И цялата тази спортна армия плащаше, за да тренира, плащаше, за да почива в хотелите, футболистите харчеха пари в местните магазини и шшшшшт, да не чуе дяволът, и в местните букмейкърски пунктове. Но за тях по-късно.

Винаги съм се чудел, защо у нас в България никой не строи такива спортни комплекси, където през зимата да тренират отбори от цяла Европа срещу заплащане. Или имаме прекалено много пари и не се нуждаем от повече, или имаме прекалено много мозък и не се нуждаем от акъл.

Но да оставим футболистите да гонят топката по терените, а ние да се поразходим из курорта.

Агия Напа е едно от най-любимите местенца на англичаните. Естествено, не само заради това местните хора говорят много добре английски език. Няма нищо учудващо и в многобройните реклами на руски език, дори и менютата в отделни ресторанти радват погледа с нашата „кирилица”.

Погледнат от брега на морето, курортът се катери по хълмистите възвишения, където камънаците, тревата и тук-там няколко пояса от храсти и ниски горички образуват една семпла откъм красота картина.

Самите квартали са разположени по серпентини от улици, из които шофирането е сериозно изпитание. В центъра на курорта е разположен много стар манастир, а моя грешност битуваше в хотел досами това свято място. Дори помолих една мома англичанка на около 75 години да ме щракне с фотоапарата, за да запазя спомен за идните поколения. Щракна ме. Сега разполагам с фотос, на който се пъча пред манастира с черно яке и кафяви обувки, нелепо влудяваща комбинация между другото.

По улиците към плажовете се поклащаха замислено портокалови дръвчета и огромни фикуси или бенджамини, палмите също бяха завоювали своето място. Екзотиката за мен придоби освен цвят и вкус, когато една сутрин подскочих като странджански маймун и си откъснах едър портокал. Секунди по-късно плюех обилно като камила зад една ограда, защото некултивираният плод се оказа адски кисел.

Самият плаж на Агия Напа не може да стъпи на малкия пръст на нашата плажна ивица, но със сигурност там през лятото припичат организми богати и платежоспособни туристи, а у нас – социално слаби, безработни, местни мазохисти и случайно попаднали на пясъка авантюристи.

Плажът е опасан от дървени скари, които оформят нещо като пътека, т. е. самата ивица не може да се похвали с особено ситен и златист пясък. Самият бряг е дълбокичък, а водата е доста солена. Предполагам, че когато Афродита е излязла тук някъде изпод морските вълни, навярно е употребила поне няколко килограма дневен крем за лице, за да не ù изсъхне кожата на лицето като на веяна скумрия. Но когато се изкачите на възвишенията над курорта и погледнете панорамата, тогава ставате част от някаква магия. Гледката към Агия Напа и плискащото се в него море е мистична и всеки момент очаквате от някой храст, над някой камък или зад маслинено дърво да изскочи някой герой от древногръцката митология и да ви попита „Имате ли огънче?”. Защо точно този въпрос ли? Защото кипърците пушат като комини.”

И още едно каренце с извадка от книгата:

Сбогуване

Агия Напа е страхотен курорт, но бих искал да се върна в него като турист, а не като журналист без джобни и без медицинска застраховка. А още по хубаво би било това да се случи през лятото.

Важно:

1.Агия Напа е хубаво място за отдих

2.Кипърските търговци са много любезни

3.В курорта са открили начин да печелят дори и от каменистите хълмове

4.Кипър е хубаво място за живеене, стига да не си там с българска заплата

Оставете коментар

Вашия email адрес няма да се показва


*


Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.